Кристофър пристъпи към Ирайн, отпусна се на колене върху дебелия, мек килим, подпря се с ръце отляво и отдясно на нея и се наведе, докато гърдите му докоснаха нейните. Той дълго целува червените й устни, които се разтвориха и приеха неговите с такова страстно желание, че тя с нищо не напомняше стеснителната девойка отпреди. След това той вдигна едната си ръка от земята, обърна се и се изтегна до нея, като пое дланта й и й заговори за ежедневните грижи. И както беше присъщо на всички млади влюбени, те си зашепнаха различни шеги в ухото, говориха за своите мечти, за надеждите си и за други неща. Ирайн се обърна настрана и прокара пръсти през разрошените му коси.
— Трябва да се подстрижете, милорд — скара му се нежно тя.
Той извърна глава като улови погледа на аметистовосините й очи.
— А може би милейди вижда в мене една невинна овчица, която трябва да бъде остригана? — Тя го погледна въпросително, а той продължи: — Или като зло, дългокосо чудовище? Като вироглав обожател, който е дошъл да ви отвлече?
Очите на Ирайн блеснаха и тя му отговори с утвърдително кимване.
— Като заслепен от любов обожател? Като рицар в сребърна броня, възседнал бял кон, който идва да ви спаси?
— Да, като всичко това — потвърди тя през смях. После коленичи и помилва с две ръце ризата му. — Като всичко това и като още нещо. — Тя се наведе, за да го целуне по устните, след това седна и заговори с приглушен глас: — Виждам във вас своя съпруг, бащата на децата си, закрилата срещу бурите, пазителя на дома и лорда на онзи замък отсреща. И най-вече виждам във вас любовта на своя живот.
Кристофър вдигна ръка, за да отмести падналите й къдрици. Той отметна косите й на врата и я придърпа надолу към себе си. Беше дълга целувка, която замая и двамата, докато тя лежеше върху гърдите му, а неговата ръка я милваше по гладките като коприна рамене.
— Да — прошепна той, — и в един не много далечен ден аз ще захвърля маската и ние ще поемем по житейския си път такива, каквито сме. — Той я погледна и прокара пръст по нежно оформената извивка на ухото й. — Трябва да се отмъщава за още толкова много сторени злини и аз съм се заклел да изпълня това докрай. Но скоро тази цел ще бъде постигната, любов моя. Обещавам ви. Много скоро!
Накрая те се изправиха и продължиха разходката си. Когато стигнаха до рекичката, събуха обувките и чорапите си и закрачиха боси по мекия пясък на брега. Колкото и да им се искаше да задържат слънцето, то се движеше неумолимо по своя небесен път, а когато започна да се спуска на запад, лорд Сакстън поведе жена си по хълма нагоре. Двамата бяха смълчани и малко потиснати. След прекрасния следобед, през който се бяха отдали на любовта си, дегизировката действаше особено отрезвяващо. Те вечеряха в своята стая и си държаха ръцете през тясната маса. Доближили главите си, те си казваха неща, известни на всички влюбени.
Четиринадесет дни отминаха като сън. Идиличното спокойствие на къщата беше нарушено от един човек, излязъл сякаш от дълбините на Хадес. Раздрънканият наемен файтон от Маубъри, теглен от една стара кранта, затрополи със скрибуцащите си колела нагоре по пътя и спря пред кулата. Ейвъри слезе пръв и остави Фарел да се погрижи за багажа. Кметът изчака търпеливо, докато товарът беше свален. След това отиде при кочияша и потърси няколко монети в джоба на жилетката си. Сложи с пренебрежение най-малката в ръката на мъжа.
— Ето! Това е всичко — отбеляза той великодушно. — Голям път му ударихме дотук и заслужавате напълно бакшиша си.
Ейвъри се обърна и изобщо не забеляза как кочияшът смръщи вежди, когато погледна нищожната сума в ръката си. Мъжът захапа монетата, за да провери дали поне е истинска, изпухтя нещо в знак на недоволство и я пусна в джоба си. След това гневно хвана юздите и потегли.
— Виждаш ли? — Ейвъри кимна с глава след отдалечаващия се файтон и посегна към някои по-малки чанти. За Фарел остана по-тежкият багаж, няколко мускети и пистолети. — Трябва само да знаеш как да го изиграеш. Е, поне завръщането ни ще бъде гратис с разкошната карета на лорда.
— Трябваше да предупредиш Ирайн, че пристигаме двамата — измърмори Фарел.
— Ами, глупости! Ти прекарваш цялото си време у тях, човек ще рече, че живееш тук. Не мога да си представя, че ще се обидят, ако и аз дойда веднъж с тебе.