— Лорд Сакстън беше доста разгневен, след като последния път си заплашвал Ирайн.
— Тази нахалница! — оживи се Ейвъри. — Моята ръка не беше достатъчна, за да й се избие от главата високомерието. — Той ядосано посочи към кулата, която се издигаше пред тях. — Всичко това й принадлежи, а още не се е сетила да предложи нищичко на бедния си баща. Такава огромна и масивна постройка — грехота е те да имат толкова много, а ние толкова малко. А ако не бях аз, те и до днес нямаше да бъдат заедно.
Фарел погледна родителя си със съмнение, но кметът изобщо не можеше да си представи, че някой може да го укори за нещо. Ейвъри остави небрежно куфарите си до портала, придърпа жилетката над провисналия си корем, пресегна се напред и заблъска желязната халка по вратата.
Пейн притича и поведе посетителите към приемната зала, при което с трогателна загриженост помогна на Фарел да внесе багажа. За това той получи от бащата само един мрачен поглед.
— Господарят не се чувстваше много добре през последните седмици — заяви прислужникът. — В момента той е в стаята си, където вечерят с господарката. Бихте ли ги изчакали в салона?
Ейвъри погледна прислужника накриво и се опита да прикрие нотката на надежда в гласа си:
— Казвате, че лордът е болен? Нещо тежко ли е?
— Предполагам, че известно време е било доста тежко, сър. Господарката почти не се отделяше от него, но сега състоянието на господаря се подобрява видимо. — Пейн посегна към оръжията на Фарел. — Ще ги отнеса заедно с чантата ви горе, сър. — Той погледна Ейвъри. — И вие ли ще останете?
Ейвъри леко побутна куфара си и се прокашля:
— Да, да, мислех, докато Фарел е тук, да погостувам на дъщеря си.
— На вашите услуги, сър. Ще се върна да взема багажа ви веднага след като приготвят стая за вас.
Пейн пое по стълбите с багажа. Когато се скри от погледа им, Ейвъри изсумтя презрително:
— Ама, че глупаво момиче! Ако лордът беше ритнал камбаната, щеше да стане богата вдовица. Пък и той нали няма наследници.
Фарел не отговори, но в погледа му се появи леко раздразнение, а устните му се присвиха от яд. Постепенно започваше да схваща защо отношението на Ирайн към баща им беше охладняло и се запита дали това посещение щеше да бъде удоволствие за него. Напоследък прекарваше все по-малко време вкъщи. Предпочиташе да гостува в Йорк на мис Бейкър и на майка й, вместо от ранни зори до късна нощ да слуша оплакванията на баща си.
Ирайн се завтече по стълбите надолу, докато оправяше в движение косите си и придърпваше яката си на място. За миг се спря на входа към голямата зала, когато установи, че не беше завързала в бързината добре корсета си. След секунди всичко беше приведено в ред. Скулите й бяха поруменели, тъй като тя не беше подготвена за това посещение. Аги беше почукала в крайно неподходящ момент на вратата на господарската стая. Двамата бяха оставили вечерята да изстива върху малката масичка и бяха предпочели да се сгреят с предястието, пожелано от Кристофър. Ненавременното прекъсване и вестта, че кметът беше пристигнал, им бе подействала като студена баня.
Ирайн успя да си придаде аристократично спокоен вид, когато премина през салона и поздрави своите роднини. Тя се изправи на пръсти и целуна бързо брат си по бузата, преди да се обърне и да хвърли една усмивка към баща си.
— Татко, измина доста време, откакто ни посетихте за последен път — отбеляза любезно тя. — Този път ще имате ли възможност да поостанете при нас?
— Ами май че да, ако чувствах малко повече вашето гостоприемство и ако ме поканите. — Той пъхна палци в джобовете на жилетката си и погледна остро дъщеря си, която продължаваше да му се усмихва и не даваше никакви признаци, че смята да се извинява или да се оправдава.
— Елате, нека седнем до камината и да изпием по чаша вино — покани ги тя, без да обръща внимание на неговите забележки. — След дългото пътуване двамата трябва да сте доста изгладнели. Ще наредя на готвача да приготви нещо, докато си побъбрим.
Тя повика Аги, която се зае да слага масата, като нареди чиниите и сребърните прибори, докато Ирайн наля леко вино и подаде чашите на мъжете, Ейвъри силно сбърчи чело и се прокашля, за да привлече вниманието на дъщеря си.
— Хм, момиче, не ти ли се струва, че ще е необходимо нещо по-силно, за да изплакна мъжкото си гърло от уличната прах?
Ирайн се засмя сърдечно:
— Изпийте си виното, татко. По-добре ще е за вас. Скоро ще бъде готова вечерята, а след това ще се намери и едно силно бренди.
Кметът измърмори нещо, но тъй като не беше от онези, които биха оставили какъвто и да било алкохол непокътнат, се примири. Докато подаваше питието на Фарел, тя грижовно докосна безжизнената му дясна ръка.