— Как си, Фарел? — поиска да узнае тя. — По-добре ли е ръката ти?
Чертите на Фарел се оживиха.
— Бях преди няколко седмици в Йорк. Ако си спомняш, бях взел назаем колата на лорд Сакстън за това пътуване. Там ходих при един лекар, който има богат опит с огнестрелни рани. Той смята, че куршумът е заседнал вътре и това е причината да не мога да си движа ръката. Според него куршумът може да бъде изваден с операция, но това би било рисковано за ръката. — Той я повдигна и размърда рамене. — Не зная кое е по-добре — чукан или ненужен клон.
Ирайн го потупа окуражително по рамото.
— Ще попитаме лорд Сакстън. Той има много приятели, които са лекари. — Тя взе един стол и го покани с жест да седне до нея. — Но я ми разкажи как стана онази случка с мис… — Безчувствената ръка я блъсна непохватно и вниманието й беше привлечено от предупредително смръщеното му чело. — Мистър… ъъъ… ти знаеш де, онзи, дето наскоро искаше да те назначи в корабната компания в Уиркинтън? — Това беше единственото, за което успя да се сети в бързината. — Как му беше името?
— Мистър Симпсън. — Фарел кимна бавно и се усмихна, докато отпиваше от виното си. — Сега искам да си намеря работа в Йорк и затова се отказах от онова предложение. — Той посочи с чашата към Ейвъри. — Татко, разбира се, е убеден, че искам да го напусна.
Сестра му се засмя и го дръпна за ръкава, като се наведе към него, сякаш искаше да му каже нещо поверително.
— Той си е изгубил ума заради тебе, Фарел. Гледай на старини да поддържаш доброто му настроение.
— Хм, хм! — Гърлестото пръхтене даде ясно да се разбере, че Ейвъри следеше техния разговор или поне дотолкова, че беше дочул последната забележка. Той измърмори кисело:
— Иглите и стрелите на езика ти са в състояние да пробият и най-дебелата кожа, момиче.
— Солта запазва месото от разваляне, татко, нали знаете? — отвърна кратко Ирайн. Ейвъри я погледна глуповато, а тя махна с ръка и се засмя. — Не го взимайте толкова на сериозно, татко. Изпийте си виното и ако искате, ще накарам Пейн да донесе цяло буре с бира от мазето. Може би тя ще задоволи вашия вкус.
— Хм, хм! — изпръхтя отново той, отпи още една голяма глътка и избърса устните си с опакото на ръката. — Бащината обич не може да бъде купена със сладки примамки, малката.
Тя повдигна едната си вежда и го попита любезно:
— Не искате ли бира?
Ейвъри скочи от стола си.
— Ти изопачаваш думите ми също като майка си! Не съм казал нищо подобно! — Той направи кратка пауза, поуспокои се и се опита да смекчи острия си тон. Не желаеше да залага на карта онова, което обожаваше. — Естествено, че искам бира.
Очите на Ирайн блестяха развеселено. Ейвъри не можеше да понесе мисълта, че тя се забавлява за негова сметка. Надяваше се да охлади чувство й за хумор, като се опита да я подкачи:
— В града все по-усилено се носи мълвата, че мистър Сатън бил нощният ездач. — За негово разочарование усмивката не слезе от лицето й. Той направи втори опит. — Но това не е всичко. Алън смята, че той бил ранен или дори мъртъв, тъй като в последно време не е имало нападения.
Ирайн с безразличие вдигна рамене:
— След като в тази област всички го бяха подгонили, изглежда, са го хванали. Шерифът беше тук, за да го търси…
— А? — Ейвъри надигна глава. — Защо му е на Алън да идва тук, за да търси черния ездач?
— Вие не знаехте ли? — попита Ирайн с прекрасно изиграна невинност. — Семействата Сакстън и Сатън са братовчеди. След моята сватба Кристофър беше няколко пъти тук на гости. Той дори ме придружи на бала на лорд Талбот.
— Какво? — извика Ейвъри и продължи възбудено: — Искаш да кажеш, че мъжът ти те е поверил на този кучи син?
Откъм масата се дочу потракване и когато погледна през рамо, Ирайн видя Аги да подрежда сребърните прибори. Устните на жената бяха здраво стиснати и тя вдигна очи, за да изгледа кмета.
— Татко, бих ви помолила да бъдете малко по-внимателен в подбора на думите си у нас — предупреди го Ирайн, като и тя самата полагаше усилия, за да запази доброто си поведение. Обидата беше насочена към онзи, комуто принадлежеше сърцето й. — Може да ви чуе някой, който да се почувства обиден от тези думи.
Ейвъри изсумтя:
— Хм! Все ми е едно какво ще си помислят слугите.
— Нямах предвид слугите, татко. — Тя посрещна учудения му поглед с миловидна усмивка, като че го насърчаваше да задава още въпроси.
Но накрая Фарел запита:
— Ирайн, ти наистина ли можеш да понасяш този човек?
Тя му отвърна вече с по-приятелски тон:
— Фарел, чувала съм много обвинения срещу него и стигнах до извода, че повечето от тях са безпочвени.