Ейвъри се нацупи. В последно време Фарел проявяваше жив интерес към огнестрелните оръжия и харчеше изкараните си с труд пари главно за тях, така че за стария му баща оставаха само някакви незначителни суми. От очите на Ейвъри не убягна и това, че синът му вече не изпитваше удоволствие да прекарва нощите си в компанията на добри приятели и с много халби бира по кръчмите. Напоследък той с много по-голямо желание поемаше пътя за Йорк и Ейвъри започна да се пита дали не си е намерил нова работа.
„Ще загубя момчето“, мислеше си той ядосан, а яростта му се насочи към този обезобразен, облечен в черно мъж, който вероятно никога не беше възсядал кон и не беше участвал в истинска битка.
Като видя, че останалите бяха отишли вече далеч напред и разговаряха с приглушени гласове, Ейвъри побърза да ги настигне, Фарел, изглежда, предпочиташе да говори с онези двамата, а не с него. Много пъти той беше замлъквал при приближаването на баща си, като че не искаше думите му да бъдат чути от него. Ейвъри последва групичката в библиотеката, където това маймуноподобното чудовище се оттегли зад паравана, който стоеше пред чембалото. Той изхлузи ръкавиците си и засвири дълга поредица от мелодии. Ейвъри внимателно следеше Ирайн с надеждата, че ще му се представи удобен случай да заговори за целта на посещението си. Беше му необходима една солидна част от нейното богатство. Той грижливо беше планирал начина, по който да отправи своята молба, и в течение на следобеда още веднъж внимателно бе обмислил всичко. Вероятно тя щеше да прояви разбиране, като й каже, че на Фарел ще са му нужни пари за лечението на ръката. За голямо свое раздразнение сега той видя, че дъщеря му се изправи, отиде до чембалото и застана до съпруга си. Не посмя да отиде при тях, тъй като точно в този миг помежду им, изглежда, съществуваше някаква особена близост — нейният мек, чувствен глас се сля със звуците на чембалото. Пееше някаква безобидна любовна балада, но той сметна момичето за откачено, задето се отнасяше с такова внимание към мъжа си. Още през деня Ейвъри беше направил своите наблюдения и беше установил, че лордът и съпругата му спяха в отделни спални, от което беше заключил, че показаната тук нежност не се простираше до леглото.
Ейвъри изпита огромно облекчение, когато в помещението влезе Пейн и съобщи, че вечерята е сложена. Четиримата насядаха около осветената със свещи маса. Лорд Сакстън се отпусна в тежкото си кожено кресло откъм тесния край на масата. Ирайн седна от дясната му страна, а двамата посетители — отсреща. Фарел и Ейвъри бързо забелязаха, че само пред тях бяха поставени прибори за хранене и че Ирайн се задоволи само с една чаша вино. Кметът отбеляза това с учудване, но го отдаде единствено на прищевките на богати хора. Той самият предпочете да се заеме усърдно с опустошаването на изкусно приготвените ястия.
Накрая Фарел заговори пръв, като вдигна чашата си с вино и пи за здравето и щастието на домакините. Той посочи празното място на масата пред сестра си и попита учудено:
— Ти няма ли да ядеш с нас тази вечер?
Ирайн се усмихна и започна да се извинява:
— Не ме разбирай погрешно, Фарел. — Тя положи ръката си върху покритата с черна кожа ръка и я притисна нежно. — Както знаеш, моят съпруг предпочита да се храни насаме и аз реших тази вечер да му правя компания.
Ейвъри се учуди как може дъщеря му така открито да признае, че предпочита да се храни в компанията на обезобразеното от белези лице, вместо да вечеря с нормални хора. Той се замисли дълбоко върху този факт, разтвори леко устни, и се отпусна в стола си назад. Жените често го бяха обърквали, но дъщеря му постъпваше съвсем като побъркана. Преди отблъскваше всичките си обожатели, защото били стари и грозни, а сега се стремеше да отгатва желанията в очите на един мъж, когото всички смятаха за отвратително чудовище. Кой можеше да си го помисли — тя се вкопчваше в ръката му и се отнасяше към него с такава нежност, сякаш оня беше някой красив и благороден рицар.
Ейвъри остави на масата купичката с тлъст бульон, в който плуваха варени зеленчуци и парчета месо, и прекрати разсъжденията си. Пейн напълни отново чашите им с вино и сложи по средата на масата резени топъл хляб, преди да се отдалечи. Ейвъри чупеше големи парчета хляб и ги топеше в супата си. Той продължи да се храни — в едната ръка сграбил лъжицата, в другата — хляба. След като изсърбваше три-четири лъжици супа, той потапяше хляба в нея, после надъхваше капещия залък в устата си, при което по време на вечерята между купата и ризата на гърдите му се образува широка мазна пътека.