Ирайн отговори също през смях и това разсея всички съмнения, че при нея беше съпругът й.
— Хайде, Кристофър, сериозно! Как мога да се съсредоточа и да измисля име за нашето дете, когато ти постоянно ме закачаш?
Ейвъри разтвори широко очи и лицето му почервеня както предната вечер. Той изпита желание да нахълта в стаята, да откъсне онзи мръсник от момичето и да го размаже. Но страхът, че другият може да стори същото с него, го накара да се откаже от необмисленото си желание. Предпазливостта обаче не намали гнева му. Той презираше Кристофър Сатън и беснееше при мисълта, че е прелъстил дъщеря му, а тя беше забременяла от него. Роднина или не, лорд Сакстън беше истински глупак, задето му се беше доверил. Нищо чудно, че тя можеше да се прави на щастлива с лорда, след като Сатън, този негодник, пропълзяваше нощем между бедрата й.
Ейвъри напусна коридора и се върна в стаята си. Това, че Ирайн беше сложила рога на съпруга си, можеше да се окаже много изгодно за него. Тя сигурно ще се съгласи да му плати, за да не я издава.
На другата сутрин Ирайн се освободи по-рано от обикновено от прегръдките на съпруга си и слезе долу, където за нейна изненада баща й вече я очакваше. Изразът на лицето му я раздразни. Беше присвил замислено устни, а главата си беше сгушил дълбоко в яката на палтото, така че приличаше на надута костенурка. Докато тя прекосяваше салона, той не я изпускаше от очи, и когато се приближи, за да постави пред него чаша чай, на Ирайн й се стори, че по чертите на лицето му премина злобна усмивка.
— Нещо не е наред ли, татко?
— Може и така да се каже.
Тя седна на стола срещу него и започна с наслада да отпива от чая си.
— Може би искате да разговаряте с мене?
— Може би.
Тя нямаше желание да го окуражава да започне разговор, който в крайна сметка отново щеше да завърши със самосъжаления от негова страна. Затова пиеше чая си и изчакваше.
Ейвъри отпусна глава на високата облегалка на стола си и плъзна поглед по гоблените и портретите, които висяха по стените и изобразяваха сцени от рицарските времена.
— Ти знаеш, дъще, че винаги съм бил великодушен към майка ти и към цялото семейство. Доколкото можех да си го позволя, аз се стараех да не ти липсва нищо.
Макар че имаше какво да възрази на тези негови думи, Ирайн запази мълчание. Ейвъри Флеминг беше известен със своето влечение към сладостите на живота. Това, че имаха покрив над главата си и че получиха добро образование, Ирайн и Фарел дължаха единствено на майка си. Но високото мнение на Ейвъри за себе си остави Ирайн безучастна.
— Не ми беше лесно след смъртта на майка ти — оплака се той. — От скръб по нея аз понякога се самозабравях и търсех бягство от грижите си в играта на покер. И тогава настъпи злощастният ден, когато срещнах онзи негодник, янкито, и той ме нарече измамник.
— Но нали наистина сте го измамили? — отбеляза невъзмутимо Ирайн. Когато той я погледна изненадан, тя вдигна вежди. — Веднъж дори сам го признахте, спомняте ли си?
Ейвъри си прокашля и сведе поглед, като повдигна рамене.
— Това беше от отчаяние. — Ръката му се плъзна отбранително нагоре. — Освен това този мъж не можа да понесе загуба. Или той трябваше да загуби, или аз, момиче, и докато за него това беше без значение, за мене… ти сама знаеш, какво ми остана.
— Татко — гласът на Ирайн беше съвсем спокоен, — да мамите някого, за да спечелите една игра, е същото като да крадете, а вие наистина го измамихте.
— А какво ще кажеш за това, че твоят префърцунен Кристофър Сатън кръстосва из околността и сее смърт? — попита той.
Тъмносините й очи вече хвърляха искри.
— Той е премахвал бандити, които подло са убивали невинни хора и с това са заслужили смъртта си. — Тя махна с ръка. — А ако виждате нещата по този начин, значи и аз съм убивала. И Фарел. Ние попаднахме на банда разбойници, които точно в този миг нападаха един файтон. Стреляхме по тях и улучихме няколко, за да спасим едно момиче.
— Едно момиче?
— Мис Бейкър. — Ирайн назова името със самоуверена усмивка. — Ако е необходимо, тя ще потвърди моя разказ, а също и това, че именно тайнственият ездач нападна разбойниците и й помогна да избяга заедно с Фарел.
Любопитството на Ейвъри беше събудено.