— Фарел не ми е разказвал нищо за нея.
Ирайн се сети за нежеланието на брат си да споделя с баща си и не беше склонна да му каже нещо повече.
— Предполагам, че Фарел ще предпочете да ви разкаже всичко сам.
Настъпи кратко мълчание, преди кметът да вземе отново думата.
— Изглеждаш ми много доволна от себе си, малката. Май ти харесва да си живеете тук с лорда.
— Аз съм доволна, татко. Много по-доволна, отколкото можете да си представите.
— О, разбирам, много добре разбирам. — Брадичката му почти изчезна в яката и злобната усмивка, която се появи на лицето му, вече не можеше да остане незабелязана.
Ирайн се запита какви ли други изненади й беше приготвил баща й.
— Има ли още нещо, което искате да обсъдите с мене?
За известно време той замълча, вгледан в късите си, дебели пръсти.
— Имам чувството, че не се отнасяш твърде благосклонно към семейството си, откакто получи титла и разни такива.
— Още не съм чула подобно оплакване от Фарел — отвърна тя.
— Горкото момче. Та то е заслепено от малкото внимание, което ти му оказа. А в действителност какво си сторила за него? Дали изобщо си му засвидетелствала съчувствие или готовност да му помогнеш за лекуването на ръката му? Той стана ли по-богат от това, че ти дойде на гости? Не! За всяко пени той е принуден да полага тежък труд.
— Според мене в поведението на Фарел има забележим напредък, откакто престана да се разкъсва от самосъжаление, а вместо това стори нещичко за себе си — обясни натъртено Ирайн, леко разгневена. — Когато са прекалени, подкрепата и симпатиите могат да провалят всеки свестен човек. Ако разбере, че е в състояние сам да си помогне, човек придобива отново вяра в собствените си сили. Много правилно — трябва да помагаме на онези, които са по-нещастни от нас и да се отнасяме добре с тях. Но ако им се подаде ръка, така че те да се справят сами, на тях им се оказва много по-голяма помощ, отколкото, ако с прекалено внимание ги накараме да провесят нос. Честният труд е много важен за самочувствието на всеки човек. А освен това — не можа да се сдържи да не каже тя — те имат по-малко време да седят на масата за игра на карти и да се самосъжаляват.
Ейвъри й хвърли убийствен поглед.
— Никога не ще можеш да ми простиш, че те обявих на търг, нали?
— Намирам за отвратителен начина, по който ме продадохте — призна тя. По устните й прелетя лека усмивка, докато приглаждаше полите си. — Но досега последствията от това са били само добри. Аз обичам човека, за когото се омъжих, и нося в себе си неговото дете…
— То негово ли е? — прекъсна я той с унищожителен тон. — Или е от онзи кучи син, който беше нощес в стаята ти?
Ирайн вдигна изненадано поглед, а сърцето й заби от уплаха.
— Какво искате да кажете?
— Бях дошъл да разговарям с тебе, но ти беше прибрала в стаята си онзи дявол Сатън — точно под носа на мъжа си. Чух как се смеехте за бебето, което сте направили. Копелето в твоя корем е от Сатън, а не от мъжа ти.
Лицето на Ирайн почервеня. Тя отчаяно желаеше да му каже истината, но същевременно съзнаваше колко глупаво би било това. Много по-добре щеше да бъде, ако оставеше баща си да мисли, че е изневерила на съпруга си, отколкото да заложи на карта живота на мъжа, когото обича.
— Не можеш да отречеш това, нали? — Зловещата усмивка върху лицето на Ейвъри постави гордостта й на сериозно изпитание. — Ти си любовница на Сатън и си му позволила да ти направи дете. Естествено нямаш намерение да казваш това на лорд Сакстън.
Ирайн понесе мълчаливо злобните му думи, стиснала плътно устните си. Но вътрешно кипеше.
— Мисля, че и аз не би трябвало да говоря за това. — Той я погледна с присвити очи. — Ще бъда по-спокоен, ако зная, че ти ще се грижиш малко по-добре за мене, отколкото досега. Можеш да ми пращаш от време на време по някой агнешки бут или по някоя тлъста гъска. Мили Боже, та аз сам трябва да приготвям храната, нямам никого, който да го върши вместо мене, нито пък някой, който да пере дрехите ми или да поддържа малко ред в къщата. Като гледам всичките тия слуги, дето ги имаш тук, не ми се вярва да те ощети много, ако ми изпратиш някого, който да се грижи за мене. Но този прислужник вероятно ще иска заплата, пък аз не съм заделил нищичко. И понеже си дойдохме на думата — имам нужда от ново палто, чифт обувки, а не би било лошо, ако и в моята кесия задрънчат няколко шилинга. Виждаш, че не искам много от тебе — само една дреболия, за да ми поолекне малко животецът.
Възмутена от неговото нахалство, Ирайн се надигна бавно от стола си. Мисълта, че той се опитваше да получи възнаграждение за мълчанието си, я отврати. Както винаги той се интересуваше единствено от това да извлече някаква облага за себе си.