— Как си позволявате да ме изнудвате да ви давам пари? Откакто се помня вечно слушам колко ви е зле, но сега с това е свършено. Лично съм била свидетел как изнудвате други хора, само и само да изпросите нещо за себе си. Използвахте майка ми, брат ми и мене. Искахте да измамите и Кристофър, ала номерът не мина и вие накарахте Фарел да се бие с него, за да спасява несъществуващата ви чест. А сега отново идвате при мене, но аз повече не желая да слушам оплакванията ви.
— Момиче, ти си много жестока! — извика той ядосано. Скочи от стола си и нервно закрачи напред-назад. — Правиш се на горда и великодушна, макар че лягаш с някакъв престъпник, а за баща си нямаш няколко дребни монети, та да облекчиш поне малко живота му. И сега трябва да се чудя как да гледам в очите приятелите си от селото, когато ги срещам. — Той се спря и стовари юмрука си върху масата, която стоеше до нея. — По дяволите, момиче! Какво ще правиш, ако издам на лорд Сакстън тайната ти, че му слагаш рога с онзи кучи син Сатън?
Той я погледна и щеше да продължи да говори, ако изскърцването на една твърда подметка не го беше накарало да се обърне. С отворена от изненада уста той видя как лорд Сакстън се приближаваше към тях от кулата, като влачеше осакатения си крак по каменния под. Той застана до жена си и погледна кмета.
— Някой тук като че ли спомена моето име? — Дълбокият му, дрезгав глас разкъса внезапно настъпилото мълчание в салона. — Има ли нещо, за което искате да разговаряте с мене, кмете?
Ейвъри се загледа напрегнато в Ирайн и остана много учуден, като видя колко спокойна беше тя. Сякаш й беше безразлично, че той може да я издаде. Въпреки че лорд Сакстън търпеливо очакваше отговора му, Ейвъри не можа да каже нито дума. Ако Флеминг се страхуваше да настрои някого срещу себе си, то на първо място това беше лордът. Той знаеше прекалено добре, че мъжът обожава момичето и че със сигурност няма да приеме спокойно вестта за нейната изневяра, така че и този, който му я поднесеше, можеше лесно да стане жертва на неговия гняв.
— А, приказвахме си с дъщеря ми, милорд. — Ейвъри се прокашля от смущение. — Разговорът нямаше нищо общо с вас.
— Всичко, което се отнася до моята съпруга, се отнася и до мене, кмете — увери го лорд Сакстън с почти приятелски тон. — Понякога наистина се опасявам, че моята благосклонност към нея се превръща в прекомерна загриженост. Навярно ме разбирате, нали?
Ейвъри закима, като не смееше да каже нищо, защото този мъж едва ли щеше да приеме с добро някакъв съвет от него.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Когато човек разсъждава върху постъпките си, често достига до мъчителни за него изводи, особено когато стореното или нестореното може да предизвика тежки последствия. Ирайн нямаше вяра на баща си и ако той докладваше сензационните новини на шерифа, това можеше да има непоправими последствия за любимия й мъж. Тя се притесняваше, защото си даваше сметка, че твърде рязко беше отхвърлила молбата на баща си. Беше й добре известно, че всяко скимтящо куче може да бъде успокоено с някоя тлъста мръвка.
Накрая Ирайн реши да действа. Тя облече рокля от лъскава синя коприна, чийто корсаж отпред се закопчаваше с множество малки копчета. Младата жена нареди да бъде приготвена каретата и отиде в стаята на мъжа си, за да го осведоми за предстоящото пътуване при своите роднини. Кристофър беше зает със счетоводните книги на стопанството на имението, но с готовност ги остави настрана, за да й напомни с една дълга, гореща целувка, че ще очаква завръщането й с трескаво нетърпение. Тя се засмя щастливо, когато той прошепна едно съблазнително обещание в ухото й, освободи се с въздишка от прегръдката му и му изпрати въздушна целувка с ръка, докато отиваше към вратата. Той с удоволствие наблюдаваше грациозната й фигура. Да се завърне отново към сухите, скучни цифри, с които беше изписан пергаментът, беше далеч по-малко удоволствие.
Пролетната зеленина беше обагрила и севера. Хълмовете бяха по-зелени, небето беше по-синьо, а реките и бълбукащите потоци течаха по-пълноводни в каменните си легла. Свежият вятър гонеше белите като памук облаци и галеше младата, още ниска трева. Времето беше много приятно за разходка из полята и докато Ирайн пътуваше на юг, тя се надяваше, че денят и няма да бъде провален от посещението в селото.
Притесненията, които беше изпитала след заминаването на баща си преди седмица от Сакстън Хол, й се сториха не толкова страшни, когато съзря Маубъри. Колелата на каретата изтрополяха по каменния мост и Танър спря пред познатата къща. Кочияшът скочи от капрата, отвори бързо вратичката на каретата и свали стъпалото, за да слезе господарката.