Ирайн беше запазила в спомените си къщата такава, каквато беше при напускането й. И въпреки че оттогава бяха изминали едва няколко месеца, гледката сега й се стори чужда. Никой не се беше сетил да насади нови цветя в предната градина и изсъхналите миналогодишни стебла навяваха тъжен спомен за отлетяла красота.
Ирайн помоли Танър да изчака и като свали качулката на палтото си, се приближи към вратата. Малко преди да почука, тя се спря на прага и си спомни отново онзи вълнуващ миг, когато Кристофър беше дошъл за пръв път. Сърцето й беше забило лудо с надеждата, че изборът му ще падне върху нея. Тя се усмихна при този спомен. В сравнение с мъжете, с които я беше запознал баща й, той се беше проявил като безупречен рицар.
След едно леко почукване тя долови отвътре стъпки, които се приближаваха към входа. Когато вратата се отвори, погледът на Ирайн попадна на опърпаната фигура на Ейвъри. Дългите поли на ризата му бяха натъпкани небрежно в панталони, стигащи до коленете и придържани от окъсани презрамки. От баща й се долавяше кисела миризма на пот и бира. Когато я съзря, лицето му придоби изненадан израз. След това на устните му се мярна лукава усмивка.
— Лейди Сакстън! — Той отстъпи и с пресилено учтив жест я покани. — Ще влезете ли в моя скромен дом?
Когато влезе, Ирайн хвърли бърз поглед към неразборията, която цареше вътре. Беше пределно ясно, поддържането на ред в къщата не се удаваше твърде на баща й.
— Мен ли искаш да видиш, или си дошла при Фарел? Момчето замина за Йорк и само Бог знае кога ще се върне.
— Дошла съм при вас, татко.
— О? — Ейвъри затвори вратата, обърна се и я загледа втренчено, сякаш никак не беше очаквал такъв отговор.
— Премислих още веднъж това, за което разговаряхме. — Тя съвсем нямаше желание да се усмихва, докато вадеше една малка кесия с пари изпод палтото си. — И въпреки че се отвращавам, когато някой се опитва да ме заплашва, реших да ви направя малко парично дарение, за да облекча донякъде живота ви.
— Много благородно от твоя страна! — Той се изсмя високомерно и пое към гостната. Докато си наливаше нещо за пиене, той подхвърли през рамо: — Странно е, че идваш точно днес.
Ирайн го последва в стаята и сне някаква омачкана риза от един стол, преди да седне на ръба му.
— Защо да е странно?
— Шерифът беше току-що при мене.
— О? Така ли? — Тя зачака да чуе какво беше сторил този негодник.
— Да. — Ейвъри отиде до прозореца, погледна навън и продължи замислено: — Дълго си поприказвахме с него. По всичко личи, че лорд Талбот не е съгласен с мене по някои незначителни въпроси и иска да ме уволни. — След като дъщеря му не отговори нищо, той пак заговори: — Поразмислих как бих могъл да го умилостивя и разбрах, че ако ние с шерифа успеем да докараме твоя любовник тук и да го обвиним публично пред жителите на селото, ще накараме лорд Талбот да възвърне доверието си в нас.
В гърдите на Ирайн се надигна едно ужасно подозрение и гласът й изведнъж придоби гневна нотка:
— Какво сте направили, татко?
Той закрачи нехайно из стаята, докато застана между нея и вратата на коридора. Сетне небрежно вдигна рамене.
— Разказах на Алън Паркър това, което знаех… искам да кажа, за теб и за твоя любовник.
— Как можахте да сторите това?! — Тя скочи гневно от стола. — Как можете така безотговорно да предавате собствената си кръв?
Ейвъри изсумтя:
— Ти не си моя кръв!
Ирайн се хвана с ръка за гърлото. Изплашена, тя се мъчеше да си поеме дъх.
— Какво казахте?
Той разкрачи малко късите си крака и скръсти ръце пред гърдите си.
— В действителност ти не си моя дъщеря. Ти си копелето на един ирландец.
Ирайн поклати невярващо глава.
— Мама никога не би ви изневерила с друг мъж.
Кметът извади следващия си коз:
— Майка ти вече беше бременна, когато се запознахме с нея. Тя се беше впуснала в авантюра с онзи напук на волята на семейството си, а само четиринадесет дни по-късно той беше обесен. Майка ти не искаше да се омъжи за мене, преди да ми е казала истината — че ти вече растеш в нейния корем. За мене щеше да е по-добре, ако не го бях знаел през всичките тези години. Не ми беше лесно да го понеса. Постоянно си мислех как е лежала в неговите прегръдки. — Той презрително издаде горната си устна напред. — До края на живота си тя не престана да го обича. Усещах го в начина, по който те гледаше. Ти си му одрала кожата.
— Щом сте се запознали с майка ми едва след като са обесили баща ми — попита бавно Ирайн, сякаш й беше трудно да възприеме казаното от него, — откъде знаете как…