Танър и прислужникът си размениха озадачени погледи. Танър сбърчи чело със съмнение и бавно приближи към къщата.
— Лорд Сакстън ми заповяда да се грижа за жена му. Ще трябва да изчакам тук, докато тя реши да си тръгне обратно.
Ейвъри го отпрати със силен смях:
— Няма нужда да се страхуваш, приятелю. При баща си тя е на сигурно място. — Ейвъри посочи към кръчмата. — Поръчайте си оттам кана бира или ром, за да си стоплите вътрешностите. Кажете им да го запишат на сметката на кмета. А вашата господарка ще я изпратя обратно с наемния файтон още преди залез слънце. Хайде, тръгвайте!
Танър с нежелание се качи на капрата, но пък и не знаеше какво да отвърне на кмета. Цъкна с език, за да подкара конете, и отмина кръчмата. Но когато оставиха неприветливите околности на Маубъри зад себе си, той подгони конете в галоп.
Ейвъри се върна в дневната, като се опитваше всячески да избегне изпълнения с укор поглед на Ирайн. Лицето й беше почервеняло над кърпата, която запушваше устата й, а в очите й блестеше жажда за мъст.
Паркър погледна своята пленница и замислено потърка брадичката си:
— Все пак лейди Сакстън е любовница на един известен престъпник и жена, която изневерява на своя съпруг. А това са достатъчно силни доводи, за да я арестуваме. Междувременно ще се погрижим Сатън да разбере, че е задържана. Това ще го накара да дойде при нас.
Той повика един от своите хора.
— Слушай! Сега ще отидеш до пощенската станция и ще наемеш един файтон. Кажи на файтонджията, че няма да се нуждаем от услугите му и че ще върнем колата преди полунощ. — Той отброи няколко монети в ръката на другия. — Това би трябвало да му стигне. — Когато мъжът тръгна, той го предупреди: — И гледай конят да е свестен.
Паркър погледна отново Ирайн.
— Не се притеснявайте, милейди. При мене сте в такава безопасност, както в собствения си дом. — Той се изсмя късо на съмнението, което прочете в очите й, и добави: — Поне докато лорд Талбот се завърне от деловото си пътуване. След това не отговарям за вас.
Паркър беше пронизан от един мрачен поглед. После Ирайн се обърна и прекрати разговора с такава категоричност, с която би го сторила, ако можеше да говори. Тя беше задържана и вързана, но все още не беше мъртва и се беше зарекла да им окаже цялата съпротива, на която беше способна.
Трополенето на колела извести пристигането на раздрънкания наемен файтон. Хората на шерифа го спряха пред къщата. След като погледна през прозореца, Паркър хвана Ирайн под ръка и я накара да стане.
— Елате, милейди, ще ви придружа до файтона.
Ейвъри се опита да пъхне тлъсто си тяло между двамата.
— Паркър, ъъъ… тя носеше една кесия с пари в себе си. — С известна несигурност той протегна ръка.
Шерифът го погледна строго, след което по лицето му пробягна хитра усмивка.
— Искаш да обереш собствената си дъщеря? Хайде, хайде, Ейвъри, как се осмеляваш да правиш подобно нещо? Ето, вземи моята кесия, щом се нуждаеш от пари. — Той извади кесията си, която беше много по-лека от другата и я пусна в алчно протегнатата ръка.
По челото на Ейвъри се появиха дълбоки бръчки, когато усети тежестта на кесията.
— Но на мене не ми се полагат просто няколко шилинга. Лордът ми дължи парите от последните два месеца. Към това трябва да се прибавят и услугите, които съм му вършил в последно време. — Очите му се присвиха, когато изръмжа сърдито: — Точно така, той ми дължи много повече от това тук.
— С тези пари ще си купиш ром за няколко дни. — Паркър повдигна рамене. — Можете да се договорите с лорд Талбот, когато той се завърне. Ще гледам да ти уредя среща с него. — Усмивката му стана по-широка. — Предполагам, че се досещаш кой ще те навести довечера, ако лейди Сакстън не се прибере вкъщи. Аз на твое място, Ейвъри, щях да се изнеса в Уиркинтън или в Карлайл, или в някое друго по-отдалечено селище.
На сбогуване шерифът докосна периферията на шапката си. Той придърпа качулката на Ирайн по-ниско, така че да не се вижда лицето й, и я поведе към колата. Докато преминаваха през градината, тя възвърна куража си и настъпи с пълна сила палеца на шерифа с токчето си. Той успя да издаде само един приглушен вик, когато Ирайн замахна със завързаните си в китките ръце и го уцели точно в адамовата ябълка. Внезапното й нападение го накара, останал без дъх, да се запрепъва назад, като се държеше за гърлото и се мъчеше да си поеме въздух.
Опитът за бягство на Ирайн беше осуетен от мъжа, който ги беше последвал от къщата. Той я хвана със силните си, мускулести ръце, повдигна я и я бутна във файтона. Едва се беше стоварила на седалката, тя се опита да отвори отсрещната врата. Ала мъжът вече се беше качил след нея и я придърпа вътре до себе си. Но Ирайн все още не се беше предала. Тя се извърна и зарита напосоки с острите си обувки, докато накрая не получи един мощен юмрук, който се стрелна напред, уцели я по брадичката и потопи света около нея в мрак.