Ирайн не се сети за подходящ отговор. Тя се извърна и не бързаше да му отвръща. Междувременно другият мъж беше подредил масата и столовете и беше оставил подноса. Той забеляза многозначителното кимване на главатаря си и се оттегли безмълвно, като затвори вратата след себе си.
— Моля ви, Ирайн — опита се да я смири Алън. — Не трябва да ме отблъсквате така. Знаете, че винаги съм изпитвал особена симпатия към вас. Съжалявам да ви видя тук в такава неприятна ситуация, но обстоятелствата го наложиха. Сигурно ще трябва да ни погостувате малко, докато прекършим най-после този Сатън.
Ирайн чак сега го погледна. За това тя имаше подходящ отговор.
— Наистина ли вярвате, че Кристофър би се предал на банда крадци и убийци?
— Но какво говорите, мадам? — Алън се престори на изненадан. — Ние действаме в името на закона. Кристофър Сатън е убиец, а вие сте неговата любовница.
— И вие принадлежите към тази банда, която от години вилнее в околностите! — отправи му тя гневното си обвинение.
Той кратко повдигна вежди.
— Човек трябва да преживява някак, мадам.
— Преживяване! Това ли наричате „преживяване“? — Тя го изгледа с презрение. — Да се криете като изплашени зайци?
— Само докато хванем ястреба, милейди — отговори спокойно той. — Твърде често сме опитвали ноктите му, за да не сме предпазливи. Но сега вече се сдобихме със стръвта, за да бъде свален от небето.
— Кристофър никога няма да се напъха в този капан. Той знае, че това ще му струва живота, а сигурно и моя. Никого от нас не бихте търпели дълго жив.
— Сатън — положително! Но с вас, мила Ирайн, работите стоят другояче. — Той прокара ръка по разрошените й коси, но веднага я дръпна, когато тя с рязко движение на главата отблъсна милувката. — Обмислете неприятното си положение. След няколко дни ще се върне лорд Талбот и настойчивостта му със сигурност ще постави целомъдрието ви на тежко изпитание. Дори и аз не мога да му се противопоставя. Властта му далеч надвишава моята. А има и други.
Ирайн повдигна едната си вежда в мълчалив въпрос.
— Подчинените — обясни той. — Те си мислят, че жената е създадена само за едно нещо и се стремят към него целенасочено и упорито. Често са склонни на грубост. Добри бойци са, но са лоши любовници.
— Значи от една страна ме заплашва развратен и надут лорд, а от друга — глутница свирепи вълци. — Тя добави подигравателно: — Мога да си представя, коя от двете злини би била по-малката.
— Има още един изход, милейди — увери я той и отвърна на въпросителния й поглед с усмивка. — Ако ме насърчите, бих могъл да намеря на лорд Талбот някое сладострастно момиче, което така да изтощи апетита му, че да стои настрана от вас. А колкото до моите хора, те не биха се осмелили да прекрачат наложените от мене граници. Трябва само да ми дадете това, което сте дали на Сатън. Сигурно не е нужно да казвам, че бих могъл и сам да си го взема, ако поискам.
Ирайн отметна глава с подигравателен жест.
— Много правилно, нали видях какво се гласяхте да направите с момичето при нападението си.
Изненадан израз се появи за кратко на лицето му, но той махна с ръка в отговор на забележката й.
— Като се разгорещят, моите хора твърде лесно — прекрачват границите. Тя със сигурност нямаше да преживее тази нощ. И вие бихте имали същата съдба, ако ви предам в ръцете им. — Усмивката му се върна. — Трябва да сте благодарна, че ви желая за себе си.
Ирайн му хвърли огнен поглед, който би разтопил и най-големия айсберг на Северно море.
— И вие вярвате, че сте мъжът, който може да заеме мястото на Кристофър?
— Успявал съм да докажа мъжествеността си на много други дами — отговори спокойно той. — Нямам ни най-малки съмнения относно способностите си. А към жена с вашия чар и хубост мога да се покажа много грижовен.
— Грижовен ли! — Тя се изсмя презрително и докосна с ръка бузата си. — Ако това тук е пример за вашата грижовност, тогава пък съвсем не бих искала да изпитам гнева ви.
— Трябва да се извиня за това, скъпа Ирайн. Фентън беше получил указания да не ви изпуска. За съжаление в старанието си той е използвал най-сигурния, но и най-грубия метод. Само ми кажете желанията си и аз ще положа всички усилия, за да бъдат изпълнени… при съответната отплата естествено.
— О, милостиви господине — подигра го Ирайн, — грижовността ви разтопява сърцето ми. Желанията ми обаче са неизпълними. Няколко парцала, за да запуша прозорците, една или две кърпи и вода, за да мога да се измия. Метла, четки и лопата за мръсотията там. — Тя посочи с ръка шумата и боклука, които се въргаляха навсякъде в стаята. — С необходимата прислуга това тук би могло да се почисти за една-две седмици, но ако такава липсва, бих се заела и сама. Също така не бих отхвърлила и чисто одеяло и няколко чаршафа.