— Ще видя какво мога да направя, скъпа — отвърна той със смях. — Междувременно имате възможност да си помислите върху това, което ви казах.
— Да, възможност. — Тя кимна замислено и се извърна, за да погледне през прозореца. После обърна глава настрани и отговори иронично: — Колкото е възможно човек да литне до луната и да ми донесе парче от нея тук, на земята.
Алън Паркър оцени гърба, който му беше обърнала лейди Сакстън, и огледа с възхищение елегантната му форма. Той беше твърдо убеден, че тя ще промени мнението си. От всички останали възможности в крайна сметка той беше най-добрият избор.
— Мога да изчакам отговора ви. Мнението ви сигурно ще се промени след пристигането на лорд Талбот.
Ирайн хвърли презрителен поглед към вратата, когато тя се затръшна след него. Чу как железен лост грижливо подпря дебелите дъски. Неспокойно се разхождаше нагоре-надолу в килията си, без да може да прогони обзелата я тревога. Молеше се Кристофър да не се подмами от предизвикателството и да остане под сигурното прикритие на маската на лорд Сакстън. Ирайн не искаше да продължи да живее без него. Докато знаеше, че той е на свобода, тя нямаше да загуби надеждата, че щеше да успее да се освободи по някакъв начин и да се завърне при него.
За да разсее мислите си, опита гозбата, но дивечът беше прекалено суров и не й се услади. Тя ядеше само за да подкрепи силите си и тези на мъничкото същество, което растеше в нея. През следващите месеци щеше да носи скъпоценния си товар и да черпи сили от мисълта, че има нещо от Кристофър при себе си. Замечтано мислеше за малкото момиченце или момченце с червеникавокафявите къдрици на мъжа й и с очите, които отразяваха светлината и блясъка на всеки пламък. Щеше да притиска бебето до гърдите си и да си спомня как храбрият му баща я е освободил под носовете на враговете си.
Щеше ли да го направи? Главата й рязко се вдигна, когато помисли за това. Тихата радост на мига отлетя. Тя знаеше, че той ще дойде, Не напразно се наричаше Кристофър Сатън.
— О, моля те, Господи, не! — простена тя. — Нека да не идва. Моля те! Не бих могла да понеса, ако го загубя!
Тя се запрепъва назад към леглото и се сви на сламения дюшек. Не искаше повече да мисли за възможността да го загуби. Опита се да забрави тревогите си, като поспи, но след повече от час все още беше будна. В ключалката се завъртя ключ. Тя се изправи уплашено, тъй като очакваше да влезе шерифът с нови искания. За нейна изненада беше Хагарт.
— Моля за извинение, милейди. — Той кимна няколко пъти с рошавата си глава. — Шерифът ме изпраща, за да ви донеса някои неща.
Тя учудено загледа как той натъпка няколко парцала в счупения прозорец и прибра малко от разхвърляния боклук. Накрая с най-добри намерения взе една стара метла и се зае с пода. Прахът, който вдигна обаче, й причини пристъп на кашлица и я накара да го помоли да спре. Той смутено избърса ръце в панталоните си, които му стигаха до коленете, и изчезна.
За вечеря й донесоха същата гозба от дивеч и втората половина от хляба. Опитите й да направи килията малко по-обитаема, не бяха останали безрезултатни, но далеч не можеха да прикрият това, което се нуждаеше от по-сериозен ремонт. От Хагарт тя получи дузина дебели, къси свещи и огниво. Когато приключи с храненето, беше започнало да се свечерява. Тя запали две свещи и постави едната на масата, а другата на ръба на леглото си. Когато нощта настъпи и последната светлина изтля в кървавочервени отблясъци на запад, те придадоха на старото помещение тайнствена атмосфера. Студът бавно започна да се промъква в стаята и Ирайн легна на леглото, увивайки се в палтото си и единствената завивка.
Самотата и отчаянието не я оставиха да заспи. Тя се опита да се развесели с гатанки от детството си, но това не й помогна много, тъй като беше забравила повечето. Малко неща можеха да я накарат да забрави страховете си. Бавно и неумолимо мислите й поеха своя ход. Тя притвори очи и видя образа на мъжа си, който я прегръщаше и събуждаше чувствата й със своите целувки. Тя потрепери и се уви още по-плътно в завивките си, докато отново си припомняше двете седмици, които бяха изживели в непомрачено щастие заедно. О, как й липсваха нежните му милувки, жарта на тялото му, което я топлеше и събуждаше страстта й.