Хвърли се на леглото и се загледа в кадифеното небе над себе си. Не се осмеляваше да дръпне завесите, за да не привика мъчителните картини на въображението си. Постепенно и почти неусетно Морфей облекчи мъчението му. Той му изпрати сънища за тъмни, копринени къдрици, които милваха страните му, за бледи, нежни ръце, които го прегръщаха, за една целувка, лека като перце, и най-накрая милостта на дълбокия сън.
Първите коси лъчи на утринното слънце осветиха стаята. Кристофър скочи на крака и готов за бой, потърси противника си. С хладен разум той погреба гнева си под силната си воля. Свали смачканите дрехи, с които беше спал, и след като набързо се изми, облече нови. Аги му донесе закуската в стаята и избягваше да го поглежда, след като му беше хвърлила кратък загрижен поглед. Тя беше тревожна и притеснена, сякаш нещо измъчваше душата й и тя се опитваше да го скрие зад безцелно суетене. Накрая направи реверанс и изчезна.
Кристофър се преоблече с дрехите, които намразваше все повече и повече, и бавно слезе по стълбите в образа на лорд Сакстън, за да се заеме с всекидневните дела на Сакстън Хол. Подписа разни документи и зачака да научи нещо за жена си.
С Бънди и градинаря огледа парче земя, съгласи се с предложенията за промени и продължи да чака вести за жена си.
Зае се с близо дузина спорни въпроса на арендаторите си, изслуша обвиненията и защитата и съдеше така, както се надяваше, че ще е справедливо и за двете страни. И чакаше да научи нещо за жена си.
Докато обядваше сам, един пратеник донесе писмо от Фарел. Младият мъж му съобщаваше, че ще тръгне заедно с „Кристина“ на север. Корабът трябваше да се справи с труден курс срещу вятъра и щеше да пристигне в късния следобед на следващия ден.
Кристофър си търсеше занимание, за да минават следобедите часове по-бързо. Преди предпочиташе да пълзят бавно, докато държи Ирайн в прегръдките си. Вечерта беше в хапливо и раздразнено настроение. Прислугата проявяваше разбиране и му съчувстваше. Все още нямаше никакви новини, нито добри, нито лоши, и той беше оставен сам със страданието си.
За Ирайн денят мина почти по същия начин. Главната разлика се състоеше в това, че тя все още беше затворена. За закуска получи същата гозба заедно с полуизгоряло парче хляб. Тя грижливо подреди съдовете на подноса и измете помещението. Изми се, доколкото можа, със студена вода от кофата. Имаше само плитък леген и нямаше сапун. Прокара пръсти през косата си, за да я оправи малко. После още веднъж помете килията си. Ядоса се, когато й донесоха вечерята, защото отново беше от същия дивеч, но този път гозбата беше много по-гъста, сякаш цял ден беше стояла на огъня. През един от зарешетените прозорци тя наблюдаваше как си отива денят. В очите й имаше сълзи, когато се запита дали Кристофър вижда същите прекрасни цветове. Тя беше непоклатимо убедена, че той мислеше за нея точно толкова, колкото и тя за него.
— О, любими мой — каза тя с въздишка и избърса сълзите си, — щях да съм смела, ако ставаше въпрос само за мене, но под сърцето ми се намира твоето дете. Казват, че такива изпитания оставят следите си и върху неродените. А то трябва да е избавено от чувството на омраза, която нося в душата си.
Спомни си, че преди много време един ден беше изрекла дръзки заплахи, когато бе сама в стаята си. Изправена и смела беше размахвала несъществуващ меч. И сега с величествен патетичен жест тя протегна ръка и заговори на въображаемите си слушателите:
— Ако бях сребърен рицар, които се е заклел да се бори в името на справедливостта, щях да опустоша това гнездо на негодници, за да пречистя името ви. Със силата на оръжията си щях да ги накажа всичките, да ги накарам да паднат на колене и да молят за прошка и щях да отсека главите от раменете им. Това е истината на победителя.
Тя се спря посред войнствената си реч. Ръката и бавно се отпусна. Химерата се беше стопила. Тя коленичи до сламения дюшек и се разплака неудържимо.
— О, Кристофър, сладка моя любов — прошепна тя, — ако бях рицар, никога нямаше да усетя докосването ти, ръцете ти, които ме прегръщат, целувките ти по устата ми, топлото ти тяло до мене. — Скоро тя се изправи и видя последната светлина да се процежда през стъклото. — Трябва да бъда смела. — Избърса носа си и изсуши страните си с полата си. — Ако детето бъде момче, трябва да съм силна, за да е силно и то, ако пък е момиче, трябва да усети чрез мене силата на истинската любов.