Един мъж, когото Ейвъри не познаваше, влезе в гостилницата. След като си поръча халба бира, непознатият се разходи из помещението и се вглеждаше в лицата, докато дойде при този, който седеше в ъгъла. Отпи глътка от халбата и заговори толкова тихо, че само другият да го чуе.
— Флеминг?
Ейвъри стана рязко, но се успокои, когато видя, че не го заплашва опасност.
— Да?
— Изпраща ме Паркър. Отзад стои един кон. Той ще те посрещне на първия кръстопът северно от града. — Мъжът отмина незабелязано и скоро след това стоеше до бара, задълбочен в разговор с Моли.
Ейвъри се промъкна през задната врата и намери коня, както му бяха обещали. Малко по-късно той препускаше на север. Възможността да получи пари го караше да лети. Щеше да изостави всички и да си потърси някое място, където топъл вятър повява от морето към брега.
Както му бяха съобщили, Паркър го очакваше с повече от дузина придружители. Шерифът не искаше да рискува, преди да е заловил Кристофър Сатън. Ейвъри слезе от коня и Паркър се дръпна с него встрани от другите, които предпазливо стояха на тъмно в сянката на няколко дъба. Те твърде добре си спомняха за смъртоносните удари на отмъщаващото острие и за светещите копита сред тях. Нервите на всички бяха така опънати, че те за малко щяха да избягат, когато Ейвъри се появи отдолу по улицата.
Самият Ейвъри не изпитваше много доверие и загрижено държеше ръката си на пищова, който беше затъкнат в колана му. В съзнанието му все още живееше споменът за прекъснатия вик на лицето на бедния Тими Спиърс и той не беше сигурен дали наистина Кристофър Сатън беше единственият виновник. Страхът му се поуспокои, когато забеляза, че и двете ръце на Алън бяха пълни. В едната имаше писмо, а в другата — кесия със забележителна тежест.
— Страхувам се, че имам лоши новини за тебе, Ейвъри. Лорд Талбот изпрати писмо от Йорк, с което те освобождава от задълженията ти за един месец. Не го приемай толкова тежко. Той ме упълномощи да ти дам двеста фунта, двойната сума, която ти дължи за изминалите два месеца. Това би трябвало да ти стигне, за да се отдалечиш на прилично разстояние оттук. А колкото до заплащането за дъщеря ти, той е ужасен, че продаваш собствената си дъщеря… за втори път.
— Но без нея той не може да хване Сатън! — възрази Ейвъри.
Паркър размаха под носа му кесията с пари и фалшивото писмо от лорд Талбот и се зарадва на собствената си користна игра. Макар че Талбот вече беше решил да освободи този мъж, той все още не знаеше нищо за последните събития и Алън беше поел в свои ръце отърваването от Ейвъри. Забавляваше го мисълта за бившия кмет, който бяга от село на село и се опитва да се изскубне от ноктите на страха. За разлика от Тими Ейвъри не знаеше нищо, което да навреди някому, така че беше достатъчно просто да го отпратят.
— Вземи ги, Ейвъри. Малко вероятно е да получиш повече.
Ръмжейки от недоволство, Ейвъри взе предложената кесия. Беше очаквал много повече, но начинът, по който шерифът сложи ръка на пищова си, го беше сплашил. Ейвъри напъха писмото в джоба на палтото си и грижливо скри кесията в жилетката си.
— И, Ейвъри, тъй като сме стари приятели — Паркър сложи ръка на рамото на мъжа, — ще ти подаря коня, който те доведе дотук и ще ти дам един добър съвет. Един от моите хора ми съобщи, че след смрачаване видял в селото някакъв едър мъж с широко наметало. — Той се усмихна, когато Ейвъри ужасено хлъцна. — Негодникът бил възседнал голям черен кон и яздел към брега на реката. Очевидно е търсел тебе. Ако бях на твое място, Ейвъри, щях да избягам възможно най-бързо на много мили оттук.
Ейвъри кимна в знак на съгласие.
— Няма повече да се връщам там. След като имам кон и малко пари, смятам дълго време да се движа на юг.
— Умен човек си ти, Ейвъри! — Алън Паркър го потупа по рамото. — Където и да те отведе пътуването ти, желая ти щастие! — Той отстъпи и започна да наблюдава как кметът се покатери на коня и се отпусна тежко на седлото. Накрая му махна: — Приятен път!
— Хей, главатарю! — повика го един от мъжете и спря коня си до него. — Защо подарихте на кмета коня на стария Чарли Мур? Нали знаете, че Чарли човек убива, ако се прибере в къщи и види, че най-добрият му кон е изчезнал заедно със седлото.