— Доведох ви гости, милейди — обясни той усмихнато.
Ирайн изскърца със зъби, докато висеше във въздуха и не преставаше да се мята и извива.
— Нуждая се точно толкова малко от компанията на мис Талбот, колкото и…! — Внезапно замлъкна, когато лорд Сакстън се появи на вратата и наведе глава, за да мине под ниската рамка.
— Не! Н-е-е-е! — проплака тя. — Защо дойдохте?
— Тц-тц! Така ли се поздравява съпруг? — изсмя се Паркър. Той погледна другия мъж и отбеляза с престорено съчувствие: — Тя не изглежда особено очарована, че ви вижда, милорд. Вероятно би предпочела Сатън да беше дошъл на ваше място.
— Оставете я — заповяда лорд Сакстън рязко.
— Разбира се, милорд. — Паркър почтително се подчини и насмешливо загледа младата жена.
Ирайн се втурна да прегърне мъжа си, но внезапно беше спряна от бастуна му.
— Останете там, където сте, мадам. Плачливото скимтене на една жена, която е престъпила клетвата на брака, не може да ме разчувства. — Категоричният му тон не търпеше възражения. Клаудия се усмихна надуто, когато той продължи. — Дойдох тук, за да го чуя от собствените ви устни. Вярно ли е, че сте били в леглото с този янки и носите негов плод в утробата си?
Ирайн кимна колебливо. Тя разбра, че трябва да участва в този театър, който играеха заради другите двама. Умолително вдигна ръце и бегло погледна Клаудия, която погрешно тълкуваше повода за загрижеността й. Жената я удостои с високомерна усмивка, докато сваляше ръкавиците си. Ирайн отново се обърна към мъжа си и отговори плахо:
— Той ме прелъсти, господарю. Бях безпомощна. Беше толкова настойчив, че накрая вече не можех да се съпротивлявам.
— А обичате ли го? — настоя дрезгавият глас.
Синьо-виолетовите й очи се изпълниха с топлота, когато срещнаха тъмните лъчи зад сенчестите дупки на маската.
— Трябва ли да ви излъжа, милорд, и да кажа „не“? Готова съм да прекарам остатъка от живота си в този затвор, стига да съм сигурна, че той е на свобода. Ако сега той стоеше пред мене, щях да го помоля да си върви, преди да са го хванали.
— Колко сте великодушна — подигра й се Клаудия. Тя хвърли ръкавиците си на масата и направи няколко превзети крачки напред, докато застана до Ирайн. Подпря грижливо поддържаните си ръце на пристегнатия си кръст и попита високомерно: — Щяхте ли да сте толкова жертвоготовна, ако знаехте, че безценният ви любовник е принадлежал и на други жени в околността?
Лорд Сакстън закуцука покрай тях, докато застана срещу жена си. Тръпка мина през тялото на Клаудия. Но тя победи отвращението, което изпитваше към този мъж, и отново се обърна към пленницата.
— Моли каза, че тя лично е хванала в странноприемницата Кристофър с жена в леглото, и се знае, че е имал доста интимна връзка с въпросната жена.
— Има слухове, според които вие самата сте се наслаждавали на неговата компания, мис Талбот — сухо подхвърли лорд Сакстън. — И вие ли сте се поддали на сладкодумието на този мъж и сте се забавлявали с него по време на отсъствията на баща си?
— Разбира се, че не! — Клаудия възмутено задържа дъха си. — Алън може да потвърди това за нощите, когато баща ми го е нямало! Той… — Тя млъкна, когато шерифът шумно се покашля, и изведнъж осъзна как се беше изтървала. — Искам да кажа… той се грижеше за моята сигурност…
Алън развеселено изкриви устни и се извини.
— Имам да върша друга работа. Ще ви оставя за малко насаме. — Той тръгна към вратата и погледна Клаудия. — Както видяхте, долу седят няколко пазачи. Ако се нуждаете от нещо или поискате да си тръгнете, те са на ваше разположение по всяко време.
Той отвори вратата и отскочи, тъй като Хагарт, натоварен с чаши и кани върху поднос, беше стъпил на една разклатена плоча и залитна навътре. Големите му ботуши се преплитаха, докато той се опитваше да запази равновесие и да удържи подноса. Блъсна се в масата и рязко остави товара си, който силно издрънча. След кратък проучващ поглед към чашите той облекчено въздъхна и се обърна с радостна усмивка към публиката си.
— Донесох чая! — обяви той. — За яденето ще трябва да почакате още малко.
Алън се опита да заобиколи Хагарт и с гневен жест му посочи да излезе от стаята.
— Искате ли да чакам пред вратата, сър? — раболепно предложи той. — Ако случайно дамата се нуждае от нещо?
Шерифът внимателно огледа маскирания мъж. Не вярваше, че осакатеният би бил толкова глупав да предприеме нещо, дори ако реши да прости на жена си. Но си каза, че няма да е зле да остави пост пред вратата.