— Тук съм, за да взема жена си, и вие, мис Талбот, ще ми помогнете за това.
— Аз?! — Тъмните й очи се разшириха. — Какво мога да сторя?
— Казват, че, който търси, намира. — Около очите на Кристофър се появиха бръчици, когато усмивката му стана по-широка. — Мис Талбот, ще бъдете ли така добра да свалите шапката си?
Клаудия се подчини учудена.
— А сега, мис Талбот, ако нямате нищо против, и роклята. — Той не обърна внимание на това, че тя хлъцна от възмущение, и се обърна към жена си. — Ирайн, трябва да използваме приликата, която имате с нашата гостенка. Нали нямате нищо против да носите чужда рокля, макар тя да е толкова безвкусна?
Бърза усмивка и кимване отговориха на въпроса му. Той отново погледна към другата жена и ядосано сбръчка чело.
— Мила Клаудия, няма защо да се страхувате, че ще видя нещо, което би ме изкушило. Но трябва да настоя — роклята, ако обичате!
Тя го изгледа гневно и устните й се отвориха, за да закрещи. Върхът на меча се завъртя пред очите й. Острият му блестящ ръб изцяло обсеби вниманието й. Ръцете й се раздвижиха и се заловиха с копчетата и връзките. Страхът измести гнева й. Никога и не беше помисляла, че може да стане пленница.
Кристофър протегна ръка към Ирайн, която мълчаливо му подаде въжето, което допреди няколко дена беше вързано около нейните китки. Щом роклята падна на земята, той кръстоса ръцете на Клаудия и ги завърза плътно до гърдите й. Стегна възлите зад лактите й, за да не може да ги развърже. Последният възел намести под ръцете й, за да не може да го достигне със зъби.
— Щом напуснете тази стая — изсъска гневно тя, — ще ви разпознаят и ще ви убият!
— Готов съм да рискувам и предпочитам бягството пред възможността да чакам да ни убият тук — отговори Кристофър спокойно и отново протегна ръка към Ирайн. Тя му подаде кърпата, с която й бяха запушили устата, и след малко полезният парцал изпълняваше същата задача при Клаудия.
Кристофър хвърли поглед към вратата и се успокои, когато видя широкия гръб на Хагарт да закрива прозорчето. Той сложи наметалото си на раменете на Клаудия и нахлупи кожената маска на главата й, така че гневните й викове съвсем заглъхнаха. Клаудия се противеше с всички сили, докато я водеше към масата. Той постави един стол с гръб към вратата и накара пленницата да седне на него. Ирайн бързо откъсна няколко парчета от фустата си, за да ги използват вместо въжета. Той ги взе и завърза краката и бедрата на Клаудия за стола. Накрая така драпира наметалото си, че то скри въжетата. Кристофър отстъпи назад и размаха меча пред маската, така че пленницата да го види добре.
— Сега мирувайте — прошепна той. — Само един звук или предупреждение и баща ви ще ви надживее поне с няколко часа.
Очите зад кожената маска го проследиха, когато седна на ръба на леглото. Той разтвори обятията си, за да прегърне Ирайн, която се хвърли към него. Устните им се сляха в пламенна целувка, в която според Клаудия имаше твърде много сладострастие, като се има предвид ситуацията.
— О, любими — простена Ирайн, когато той прилепи устни до челото й, — страхувах се и се надявах, че ще дойдете.
Леки целувки покриха страните и челото й, той я притисна до себе си и се наслаждаваше на кратките мигове на близостта им.
— Щях да дойда по-рано, ако знаех къде са ви отвели. Не очаквах това от баща ви. Но ще му потърся сметка, можете да бъдете сигурна.
Ирайн поклати глава и отговори приглушено:
— Той не ми е истински баща.
Кристофър се отдръпна и я погледна удивено.
— Какво искате да кажете?
— Майка ми се омъжила за ирландски бунтовник и вече била бременна, когато го обесили. Ейвъри никога не й казал, че той лично е дал решаващата заповед за обесването на баща ми.
Кристофър отмести една къдрица от страната й.
— Знаех, че сте прекалено красива, за да бъдете негова плът и кръв.
Тя се сгуши на гърдите му, а той обгърна талията й с ръце.
— О, Кристофър, вие сте всичко, което имам. Обичам ви, сърце мое.
Той вдигна брадичката й и очите му започнаха да пият от сините като аметист дълбини преливащата любов, която извираше от тях.
— И аз вас, милейди. Може би повече, отколкото осъзнавах, преди тези негодници да ви отнемат от мене. — Той с любов целуна нараненото място на бузата й. — Ще се погрижа да съжаляват за това.
— Все ми е едно, Кристофър. Докато имам вас и детето ви в утробата си, нищо друго не ме интересува.
— Нека да помислим за бягството си. Трябва да се приготвим.
Той отстъпи назад, свали връхната си дреха и жилетката си и се зае с издяланото парче дърво, което извиваше десния му ботуш под неестествен ъгъл.
Ирайн тъкмо беше успяла да разкопчае няколко от копчетата на корсажа си, когато Хагарт съобщи с гръмотевичен глас: