— Шерифът идва!
Ирайн сграбчи дрехите на мъжа си и червеното наметало и ги захвърли в помещението на тоалетната. После се опита бързо да оправи корсажа си. Кристофър още веднъж предупредително размаха меча пред очите на Клаудия.
— Не забравяйте, че се намира само на сантиметри от гърлото ви.
Заплахата му не отговаряше напълно на действителността, тъй като той прекоси помещението и се притисна до стената зад вратата. Ирайн най-после се справи с роклята си и седна на масата срещу Клаудия. Тя бързо й сипа чай и сложи чашата пред нея. От отворите на маската я стрелна изпълнен с омраза поглед и въпреки сериозността на положението Ирайн с ироничен жест посочи чашата.
— Не пийте твърде бързо, мила, може да се задавите.
Шерифът прескочи последните няколко стъпала и подхвърли на Хагарт:
— Всичко наред ли е?
— Тъй вярно, сър! — излая той с все сила.
Алън Паркър предпазливо заобиколи младежа. Той погледна през прозорчето, но не понечи да отвори вратата.
— Къде е Клаудия?
Ирайн стана и отиде към вратата. Тя забеляза, че погледът му се задържа на полуотворения й корсаж. Едновременно почувства и погледа на Кристофър върху себе си, но от страх да не би да го издаде, не посмя да се извърне към него. С престорено смущение тя направи движение към тоалетната.
— Клаудия не се чувстваше добре. Дългият път… в колата, предполагам. — После посочи фигурата с наметалото до масата, която се приведе напред и изстена тихичко. — Лорд Сакстън също е малко неразположен.
— Мога да си представя защо — отвърна той многозначително. Очите му я огледаха с нескрито възхищение. — Размислихте ли над предложението ми? След час или два лорд Талбот ще пристигне тук и дотогава би трябвало да решите.
— Тихо! — Ирайн хвърли поглед към кожената маска. — Може да ви чуе.
— Няма значение — увери я той.
Тя го погледна въпросително.
— Какво означава това?
Паркър повдигна рамене.
— Любопитно ми е какво ли се крие зад маската на мъжа ви. Бъдете сигурна, че преди да напусне тези помещения, ще разбера как изглежда лицето му.
Ирайн тревожно закърши ръце.
— Сигурна съм, че това, което ще намерите под маската, ще ви отблъсне.
— Дори и така да е, поне ще задоволя любопитството си — заяви той. После се обърна към Хагарт и му нареди грубо: — Повикай ме, когато мис Талбот е готова за тръгване.
С тези думи забърза надолу по стълбите. Хагарт зае поста си и широкият му гръб отново закри отвора на вратата. Ирайн облекчено си пое дъх. Тя погледна мъжа си, който й подаде яркочервената рокля.
— Сега бързо! — прошепна трескаво той. — Облечете се!
Клаудия се извиваше във въжетата. Кристофър се върна назад, застана пред нея и срещна гневния й поглед с усмивка.
— Извинете, мис Талбот, но се страхувам, че неизбежно ще трябва да поносите още малко маската.
— Ммм! — Тя силно заклати глава.
Кристофър отново пъхна меча си в бастуна и удобно се опъна на стола срещу Клаудия, докато чакаше жена си. Той се наслаждаваше на Ирайн, докато тя се преобличаше в ъгъла до вратата. Дрехата й беше твърде широка в талията, но се изпъна плътно на гърдите й. Тя прибра косата си на главата, захвана я с няколко фиби и си сложи шапката.
— Как изглеждам? — попита загрижено тя, когато се представи на мъжа си. Мислеше си какви ли изпитания щеше да преживее в тези дрехи и дали щеше да ги превъзмогне.
— Цветът ви отива, мила моя. — Той хвана свободния плат около талията й и я погледна усмихнато. — През следващите месеци сигурно ще го запълните.
Презрително пръхтене се разнесе изпод маската и фигурата се заизвива, когато Клаудия се помъчи да се освободи от въжетата. Кристофър остана невъзмутим. Той взе Ирайн на коленете си, сложи едната си ръка на талията й, а другата в скута й и те още веднъж се насладиха на една дълга, щастлива целувка. Дивият гняв на фигурата срещу тях беше безграничен.
Гръмогласното съобщение на Хагарт прекъсна близостта им.
— Яденето пристига!
Чуха се стъпки по стълбите, Ирайн застана до прозореца в ъгъла и извърна лицето си. Кристофър грабна бастуна си и се вмъкна в тоалетната. Ключът се завъртя в ключалката и вратата се отвори. Вътре пристъпиха двама мрачни, небръснати мъже, единият от които внесе поднос с няколко купи от обичайната гозба, а другият остана заедно с Хагарт на пост до вратата.
— Остави яденето на масата — съвсем излишно разпореди Хагарт и сръга другаря си с лакът в ребрата. — По-добре хвърли поглед на лорда отсреща — подхвърли той тихичко. — Човек, който носи маска, винаги крие нещо.