Хагарт нямаше представа колко е прав. Другият мъж с възхищение наблюдаваше женствените форми под червената рокля. Повдигна панталоните си и гордо тръгна към Ирайн. Отблизо дъщерята на Талбот беше по-красива, отколкото си беше мислил. Той се покашля, за да бъде забелязан.
— Името ми е Ървинг… милейди, и аз много искам да се запозная с вас. Изглеждате великолепно.
Ирайн нервно се огледа и видя, че мъжът и Хагарт се приближават към нея. Другият с подноса тъкмо оставяше товара си на масата, когато забеляза, че седящият раздвижи коленете си. Наметалото се плъзна настрана и откри многобройните фусти. Покритата глава се мяташе насам-натам. С нараснало любопитство мъжът понечи да свали маската, но не чу, че някой се приближи изотзад към него. Силен удар по темето с бастуна на Кристофър го потопи в тъмнина. Преди да се свлече на пода, той бързо беше изтеглен назад към тоалетната.
Погледът на Ирайн се местеше от сладострастния пазач към Хагарт. Тя се опита да покаже поне сянка на окуражителна усмивка на лицето си, за да задържи вниманието им. Един почти недоловим звук обаче накара Ървинг да погледне през рамо и той видя как ботушите на другаря му изчезнаха в малкото помещение.
— Ей! Какво става там? — попита той и хвана пищова си. Когато и Хагарт се завъртя, Ирайн светкавично грабна една счупена облегалка от стол, която лежеше наблизо. Бързо трябваше да реши кого да удари първо и тъй като Хагарт беше по-близо, тя го избра за своя жертва. Ирайн повдигна дървото, за да го стовари с всичка сила върху дебелия череп на Хагарт. За нейно удивление той надигна собственото си оръжие и силно удари Ървинг с дръжката на пищова. Онзи се свлече на пода, сякаш бяха изпуснали въздуха от голямото му тяло. Хагарт ухилено погледна Ирайн, която се взираше смаяно в него. С бързо движение той взе пищова от ръката на мъжа и го подхвърли на Кристофър, който се показа отново.
— Колко? — попита Кристофър, докато проверяваше дали оръжието е заредено.
— Долу са трима. Паркър сигурно е с другите в скривалището.
Когато съпругът й застана зад нея, Ирайн отново възвърна самообладанието си. Той й представи мъжа и изясни малко бъркотията.
— Ако не сте се срещали преди, мила, това е Хагарт Бентуърт, прислужникът на брат ми, макар че никой не го познава като такъв. Много верен прислужник, трябва да кажа.
— Много ми е приятно — отговори Ирайн с овлажнели очи и му подаде ръката си. Той я стисна и кимна няколко пъти.
— Удоволствието е изцяло мое, мадам, съжалявам, че не можах да ви кажа това по-рано. — Той погледна Кристофър и сви за момент рамене. — Нямах възможност да се измъкна, милорд, и да ви съобщя къде са я скрили — обясни той. — Не ми вярваха.
— Сигурно сърцето ти не е достатъчно черно за вкуса им. — Кристофър се усмихна и посочи вратата. — Може би трябва да повикаме още някого тук, за да сме равни след това.
Хагарт съблече жилетката на припадналия и я подаде на Кристофър, който бързо я нахлузи. Те заедно хванаха Ървинг и го оставиха до другаря му в тоалетната. Кристофър отново предупреди Клаудия и после зае позиция до вратата, докато Ирайн се върна при прозореца. Откъм стълбата Хагарт викна надолу:
— Ей, вие там, мис Талбот иска към яденето си малко вино. Я донесете една бутилка от онова, което бяхме приготвили за лорда.
Хагарт застана до масата. След известно време по стълбите се чуха тежки стъпки. Един огромен грубиян изпълни вратата и протегна ръката си с една бутилка. Той не възнамеряваше да влиза, но Хагарт посочи с глава към фигурата в яркочервената рокля.
— Дамата иска да говори с тебе.
Мъжът подръпна шапката от челото си и недоверчиво се огледа в стаята.
— Къде са Ървинг и Бейтс?
Хагарт направи небрежно движение с ръка към Кристофър, който се беше прилепил плътно до стената.
— Ето ги там.
Тъй като не можа да види никого, дебелият негодник пристъпи в стаята. Главата му се отметна назад, когато един силен юмрук улучи лицето му. За по-сигурно Кристофър здраво го удари по главата с дръжката на пищова си. След това подхвана свличащото се тяло и попълни с него колекцията в малкото помещение. После взе шапката на мъжа и я нахлупи ниско над очите си.
— Казваш, че са останали само двама? — обърна се Кристофър към Хагарт, докато пъхаше пищова в колана си. Мъжът кимна утвърдително. — Тогава да не чакаме повече.
Напуснаха заедно стаята. Хагарт се запрепъва надолу по стълбата, следван от Кристофър. Ирайн зачака, обхваната от тревожно напрежение. Отдолу се разнесе смях, когато двамата се приближиха да стаята на пазачите.
Само един надигна глава при появата на Хагарт.
— Ела тук, Хаги — настоя той през смях. — Ако това въобще може да се нарече игра, ще имаме нужда от твоите пари.