Вторият мъж надигна глава и успя да издаде само кратък предупредителен звук, когато юмрукът на Кристофър се стовари върху главата му. Мъжът се свлече на пода, докато Хагарт пристъпи напред, за да удари бързо другия с дръжката на пищова си по главата. Единият негодник посегна към оръжието си, докато лежеше на пода, но Кристофър настъпи протегнатата ръка с ботуша си и още веднъж стовари юмрука си. Мъжът окончателно се предаде и потъна в спокоен и безгрижен сън.
Кристофър събра оръжията и ги пъхна в колана си. След това забърза с Хагарт нагоре. Облекчение се беше изписало по лицето на Ирайн. Кристофър я хвана за ръката и я дръпна до малката маса, където Клаудия можеше да ги наблюдава.
— Дойде време да се лишим от компанията ви, мис Талбот. Ако желаете, можете да задържите маската и наметалото като обезщетение за роклята или, ако предпочитате, като спомен за вечната ни благодарност. Покажете ги на баща си, когато го видите, и му кажете, че лорд Кристофър Стюарт Сакстън е дошъл по тези земи, за да отмъсти за смъртта на баща си и брат си. Алчността за власт и богатство провали баща ви.
Парцалът заглуши ръмженето й и кракът й се раздвижи, сякаш имаше желание да го ритне. Тя го гледаше през дупките на маската. Ако погледите можеха да убиват, той щеше незабавно да се просне мъртъв.
Кристофър леко докосна челото си с пръсти за сбогом.
— Всичко хубаво, мис Талбот.
В скривалището един от бандитите се беше облегнал на рамката на вратата и наблюдаваше как двама мъже и една жена излизаха от кулата.
— Виж го само! — засмя се той. — Този Хагарт не може да направи и една крачка, без да се спъне. Онази коза Талбот без малко не падна по задник заради него.
— Тя точно това заслужава — измърмори Паркър, докато отместваше шапката от очите си. Подпрял краката си на едно малко столче, той беше позадрямал до огъня в огнището, докато чакаше Хагарт да го викне.
Мина известно време и мъжът отново избухна в силен смях.
— Ето пак! Готов съм да се закълна, че ще си счупи врата, преди да достигнат портата.
— Портата? — Алън скочи на пода и бързо се изправи. — Каретата на Талбот е при конюшнята, а не при портата. — Той отвори вратата, за да погледне сам. Изведнъж се облещи. — Това е лейди Сакстън, а не Клаудия! И Сатън! Но как по дяволите е успял да…? Грабвайте оръжията, глупаци такива! Оръжията, ви казвам! Ще ни избягат!
Объркани, мъжете наскачаха и се заблъскаха един в друг, докато търсеха оръжията си. Високите заповеди и оживлението предупредиха тримата. Те затичаха още по-бързо към портата, която почти бяха достигнали. Ирайн вдигна полите си над коляното, докато Кристофър я дърпаше след себе си. Червената шапка с перата неусетно падна и остана като ярко петно на пътя.
— Тичайте! — извика той на придружителите си. — Колата ще се появи всеки момент! Ще се опитам да ги задържа още малко.
— О, моля ви, Кристофър! — извика Ирайн, изпълнена със страх. — Елате с нас!
— Хагарт, погрижете се за нея! — заповяда той.
Мъжът я сграбчи за ръката и я откъсна от съпруга й. Докато тичаха, той я помъкна надолу по едно стърнище. Кристофър спря до портата и се прицели с един от пищовите. Куршумът изсвистя над пътя и за малко не улучи Паркър, който водеше мъжете. Следващият изстрел проби един закован с дъски прозорец и заплашително изсвистя през стаята, така че мъжете потърсиха прикритие. Това беше достатъчно да ги сплаши и те не посмяха да надигнат глави.
— Елате, нехранимайковци! — изкрещя Алън, когато изстрелите замлъкнаха. — На конете! Стъпчете ги! — Очите му светнаха от гняв, когато видя, че мъжете никак не бързаха. Той без предупреждение изстреля един куршум в дървения покрив. Така завладя изцяло вниманието им. — След тях, проклети негодници, или следващият изстрел ще улучи един от вас!
В стремежа си да изпълнят по-бързо заповедта, мъжете се сбутаха на вратата. Запрепъваха се и си пречеха един на друг, докато тичаха към конете си.
Обувките на Ирайн никак не бяха подходящи за тичане по неравните камъни, но темпото й изненада Хагарт. Кристофър се беше обърнал и ги следваше. Той бързо ги настигна и в това време колата се показа между дърветата. Танър беше пришпорил впряга с няколко удара на камшика, така че той бързо се приближаваше. Ирайн почти изпадна в отчаяние, когато Кристофър отново се спря пред рова. В меката почва пред него се заби куршум от мускет, а друг прелетя над главата му, докато трима мъже препускаха откъм портата. Той се прицелваше много бавно, но когато беше избрал целта си, движението му беше внезапно и абсолютно сигурно. Пищовът изгърмя и издаде силен трясък, изригна облак дим и първият ездач се свлече от коня си. Когато видяха, че още един пищов се прицелва в тях, останалите двама загубиха смелостта си. Те презглава се хвърлиха от конете си по една стръмнина, без да обръщат внимание на драскотините, които получаваха от каменистия сипей.