Колата наближи съвсем и въздухът беше изпълнен от грохот на копита. Танър изплющя с камшика над главите на конете и дръпна юздите, за да спре колата до двамата, които тичаха към него.
— Къде е лорд Сакстън? — подвикна им Танър.
— Това е лорд Сакстън! — Бънди посочи Кристофър, който бързо ги догонваше с дългите си крака. — Само че без маска!
— Но това е мистър Сатън!
— Сакстън! — изрева Бънди в отговор, извади няколко дълги мускета, които беше скрил до себе си, и ги подхвърли на Кристофър, когато той достигна каретата.
Докато някои от мъжете още гонеха подивелите си коне из двора, други вече бяха яхнали своите и препускаха по скалните отломки, които покриваха рова. Кристофър коленичи до колата в праха, докато Хагарт помагаше на Ирайн да се качи в каретата. Кратък гръм от леката пушка накара един от мъжете да изкрещи и да падне от седлото. Кристофър грабна нова пушка и още един от мъжете се свлече улучен на земята.
Хагарт се беше покатерил на колата и като последва заповедта на Кристофър, също стреля.
— Улучихме ги! — извика той развълнувано, докато Кристофър скачаше в колата. Още не беше влязъл вътре, когато Танър изплющя с юздите и впрягът подскочи напред.
Шерифът Паркър протегна ръка по посока на отдалечаващата се карета.
— След тях! Не ги изпускайте от поглед. Зная къде отиват, но искам през целия път да останете по следите им! — Когато няколко мъже се метнаха на конете си и се впуснаха в преследването, той подвикна на един от тях: — Върви и доведи още хора. Ще се срещнем при къщата на Сакстън! Ще ви настигна веднага щом се погрижа за хлапачката на Талбот!
Паркър изскърца със зъби, когато се затича през двора към кулата. Пет години вече служеше на лорд Талбот, три от които като шериф. Но това беше само за прикритие, което ги забавляваше и отклоняваше съмненията от тях. Идеята да подпалят източното крило на Сакстън Хол беше негова, след като Едмънд Сакстън беше открил случайно лагера им и го беше разпознал сред разбойниците. Талбот изцяло беше подкрепил начинанието му. Поначало той мразеше фамилията Сакстън и завиждаше на богатството и земите им. Преди няколко десетилетия самият той беше предвождал едно нападение над Сакстън Хол и беше убил стария лорд. Това беше станало, след като обвинението му срещу Бродерик Сакстън в предателство беше отхвърлено като неоснователно. Талбот имаше приятели във върховния съд, които взеха неговата страна и настояха Сакстънови да бъдат изгонени от земите си. Но, изглежда, и те са имали достатъчно влиятелни приятели, които се застъпиха наследниците на лорда да задържат къщата си и да възвърнат честта си.
Въпреки всички усилия, които полагаше Талбот, в последно време сякаш всичко вървеше наопаки. За много неща можеше да бъде обвинен Кристофър Сатън. Той едва беше стъпил по тези северни земи и веднага започна да проваля плановете им и да ги тормози. Беше уплашил Тими Сиърс до смърт и Тими, който всъщност беше много смел мъж, си призна пред шерифа, че е разказал много неща на призрачния ездач. Не беше издал имената на предводителите и затова трябваше да умре, преди да ги е издрънкал. Бен Моуз също знаеше повече, отколкото беше полезно за него. Поради тази причина и той облече дървеното палто. А сега Сатън беше свободен да отмъсти за отвличането на жена си и грижите им положително щяха да се увеличат. Но най-напред трябваше да се заеме с Клаудия.
Паркър подмина отпуснатите тела на хората си в кулата и забърза нагоре, като прескачаше по две-три стъпала. Предпазливо пристъпи в килията и смръщи чело при сцената, която се откри пред него. Най-много го удиви облечената в черно фигура до масата. С извадена сабя той внимателно се приближи изотзад и с рязко движение свали кожената маска. Къдриците на Клаудия плъзнаха по раменете й, преди тя да може да се обърне и да се втренчи в него. Очите й бяха изхвръкнали от гняв. Той махна парцала от устата й, но веднага съжали за тази грешка, когато тя го засипа с отровен водопад от обвинения.
— Глупаци такива! Не можахте ли да разберете, че Кристофър си играе с вас?! Той е лорд Сакстън!
Изненадата на шерифа бързо се разсея, когато се замисли над това. Разбира се! Защо не се беше сетил сам? Тими Сиърс скимтеше и твърдеше, че лорд Сакстън е нощният ездач, възкръснал от мъртвите, за да ги преследва.