„Глупак с глупак! — помисли си той. — Да се оставиш този мъж да те излъже с маскарада си!“
Клаудия нямаше нищо против да прехвърли вината на другиго. Искаше колкото е възможно по-бързо да забрави, че тя самата се беше излъгала. Докато се опитваше да я освободи от въжетата, които я държаха в плен, шерифът беше принуден да слуша как тя го ругае и изказва съмнения за честта, произхода и въобще за принадлежността му към човешкия род. След това се прибавиха и няколко цветисти епитета за баща й. Когато я освободи, той беше напълно убеден, че ругатните и проклятията, които беше чул току-що, далеч надминаваха собствения му пиперлив, войнишки жаргон.
Клаудия хвърли дългото черно наметало и посегна към синята рокля, която беше оставила Ирайн. Докато я нахлузваше, тя продължаваше да говори:
— Настоявам този кучи син да бъде хванат и разкъсан на парчета, преди да е отминал денят.
Полата се разпростря по фустите й и Клаудия посегна нагоре, за да закопчае корсажа. С ококорени от удивление очи и зачервено лице тя трябваше да разбере, че не може да го закопчае в талията. Оставаше отвор, голям колкото мъжка длан.
Алън се задави, докато се опитваше да задуши смеха си. Клаудия му хвърли вбесен поглед.
— По-добре ми помогнете да го закопчея! — кресна тя.
— Страхувам се, че нямаме достатъчно време за това — отвърна той, като внимаваше да не се издаде, че счита това за невъзможно. Твърде често бе имал възможността да наблюдава изящните, добре оформени извивки на съпругата на Сакстън. Въпреки че двете жени си приличаха в лице, макар че Клаудия и тук отстъпваше, не можеше да се твърди същото за формите им.
Малко по-късно те прекосиха двора, запътени към колата на Талбот. Клаудия внимаваше да не се спъне в дългите краища на наметалото на лорд Сакстън, докато Алън се опитваше да я убеди, че трябва да се прибере вкъщи.
— Не е работа за жени — подхвърли той.
— Държа на това! Искам да видя лицето на Ирайн, когато убият мъжа й.
Алън въздъхна отегчено. Той знаеше, че и двамата Талбот не умееха да прощават и че веднъж поели пътеката на отмъщението, можеха да бъдат доста кръвожадни.
— Вие си имате кола и аз не мога да ви задържа. Но баща ви ще ме подреди добре, ако ви се случи нещо.
Клаудия леко повдигна глава и погледна над рамото му.
— Този път няма нужда да се жертвате, защото баща ми тъкмо пристига и ще ме вземе със себе си.
Алън се почувства облекчен и се обърна, за да посрещне колата, която тъкмо завиваше пред входа. Още преди да беше спряла, лордът се показа на прозореца.
— Колата на Сакстън ли беше тази, която току-що отмина? — поиска да узнае той.
— Точно така — отвърна Алън, — и трябва да я последваме. Лорд Сакстън е всъщност Кристофър Сатън.
Стресната въздишка придружи гневната ругатня на лорд Талбот. Тримата се спогледаха учудено.
— Какво беше това? — кресна Талбот и се огледа. Той беше сигурен, че звукът е дошъл изотзад.
— Няма значение! Трябва да побързаме, ако искаме да пристигнем заедно с мъжете в Сакстън Хол.
— И аз ще дойда, татко! — обади се Клаудия и понечи да се качи.
— Нищо подобно няма да направиш, по дяволите!
— Ще дойда с вас! — Клаудия рязко отвори вратата. Тя се блъсна в страничната стена на каретата и от това ушите на Ейвъри в сандъка за багаж писнаха.
— Проклета негоднице! Нямаш ли капка разум? — изрева й Талбот. — Това е война!
— Сега мразя тези Сакстънови повече от вас, татко, и вие не можете да ме спрете да присъствам, когато убият Кристофър Сакстън. Моля, седнете от другата страна. Нали знаете, че мразя да пътувам срещу посоката на движение.
Талбот беше командвал какви ли не мъже, но сега за сетен път се предаваше при спор с разгневената си дъщеря. Мускулите на лицето му се опънаха в сдържан гняв. Въпреки това се премести от другата страна и направи място на детето си. Той учудено сбръчка чело, когато черното наметало се разгърна и отдолу се показа отвореното горнище на синята рокля.
— Какво е станало с тази рокля? — попита той остро и хвърли недоверчив поглед към шерифа. Макар че той самият се беше забавлявал с дузини леки момичета и жени, от дъщеря си винаги беше изисквал строго морално поведение.
— Кристофър беше! — обясни Клаудия кратко, докато колата започна да завива в двора. — Принуди ме да сменя роклята си с тази на Ирайн. Каза ми, че била безвкусна, и отгоре на всичко ме заплаши с меч, опрян до гърлото, че ще ме убие. Сигурна съм, че щеше да го направи. — Тя започна да мънка като дете и зарида с престорена драматичност. — О, татко, беше ужасно! Той е луд. И никой не знае колко ли хора е убил още, за да я освободи. Ето погледнете! — Тя посочи през прозореца. — Броят на мъртвите мъже не ви ли показва в каква опасност бях?