Колата се клатушкаше по дъските на моста и бавно започна да набира скорост. Зъбите на Ейвъри се разтракаха и нови болки замъчиха изтерзаното му тяло. Той би изплакал с глас, ако не се страхуваше, че двамата Талбот могат да го чуят. Затова страдаше безмълвно — за първи път.
Бързият впряг на Сакстън летеше през поля и хълмове, преследван от ездачите. Кристофър беше помолил Танър да намали малко темпото, за да пести силите на конете за дългия път до Сакстън Хол, и преследвачите се опитаха да ги настигнат, но бяха отблъснати с американските пушки. Лорд Сакстън сякаш можеше да ги поваля от конете им, когато си поиска. Появи се и един мъж, когото бандитите доскоро бяха считали за един от своите. Хагарт им доказа колко добре може да борави с оръжие. Неведнъж той разреждаше преследващата ги глутница, като поваляше някой от нея.
При тази по-бавна скорост много скоро шерифът, който яздеше пред колата на Талбот, задмина останалите преследвачи. Клаудия нададе радостен вик, когато видя търсената плячка.
— Сега ги хванахме! — извика тя и развълнувано разтърси ръката на баща си. — Няма начин да избягат.
Нейджъл Талбот също бе превъзбуден. Той не можеше да разбере защо бандитите не бяха настигнали и спрели каретата. Един поглед през прозореца му показа, че вместо да препусне напред, шерифът се беше нагодил към темпото на хората си. Талбот се ядоса, че Паркър не използва численото превъзходство, което имаха, изкрещя нещо на кочияша си и впрягът препусна напред. Ездачите на пътя трябваше да се отместят, ако не искаха да бъдат избутани твърде напред и да се изложат на смъртоносните изстрели. Те не се разсърдиха и с удоволствие се оттеглиха зад каретата на Талбот.
— Защо хората ви още не са ги спрели? — кресна лордът на Паркър, който се приближи до вратата. — Нали имате оръжие! Използвайте го, за да свалите кочияша от капрата. Тогава ще бъдат принудени да спрат.
— Пищовите и мускетите не могат да бъдат използвани — изкрещя в отговор Паркър, за да го чуят сред грохота от копитата. — Щом някой се опита да се приближи на достатъчно разстояние, за да може да стреля, Сакстън го улучва с едно от тези проклети оръжия, за които разказваше Ейвъри.
— По дяволите! — Талбот процеди тази ругатня през стиснатите си устни и попита с растящ гняв: — Няма ли никой сред вас, който е готов да рискува малко?
Твърде често Паркър беше чувал горчивите подигравки на хората си, когато ги беше карал да рискуват живота си. Така че сега не се опита да прикрие собствените си чувства.
— Никой няма да ви попречи, ако опитате сам, милорд, стига да сте готов да носите последствията.
Лицето на Талбот се зачерви от гняв и очите му засвяткаха. Той пое предизвикателството, без обаче да излага на опасност собствения си живот.
— Някой добър стрелец да се покачи на покрива на каретата и да зареди старата „Олд Бес“. Така ще ги хванем, когато ги наближим.
Паркър се съмняваше, но стори, каквото му бяха наредили. Малко след това един мъж с голям мускет се прехвърли от препускащия си кон на колата и се покатери нагоре, за да седне до кочияша. Клатушкайки се, стрелецът се опитваше да намери твърда опора на капрата. След това внимателно се прицели и натисна спусъка. Но вместо остър изстрел се чуха две глухи изтрещявания. Кочияшът извика ужасено. Мускетът се беше задействал обратно и беше хвърлил стрелеца по гръб. Лицето му представляваше кървава каша, от която изпъкваха очите. След едно последно потрепване на краката той издъхна.
— Какво стана? — попита развълнувано Клаудия. — Улучи ли кочияша? Спряха ли?
Паркър даде знак на мъжа на капрата, който бутна мъртвия настрани. Тялото падна пред прозореца на пътя и откри на седящите вътре ужасната гледка. Без да прикрива подигравателната си усмивка, Паркър препусна и се изравни с колата.
— Оръжието ви само за това ли е годно, милорд? — попита той насмешливо. — Страхувам се, че това е последното нещо, от което се нуждаем.
По заповед на лорда колата изостана и пропусна бандитите напред. Продължиха опитите да притиснат натясно колата на Сакстън, но те останаха без резултат. Опитаха се също да заобиколят каретата, за да й препречат пътя, ала безуспешно. Ако местността беше удобна да ги задминат, бандитите ставаха лесен прицел за оръжията им или пък Танър подкарваше впряга в такова светкавично темпо, че те не можеха да задминат колата.
По този начин каретата и преследвачите достигнаха земите на Сакстън. Арендатори се спираха и удивено наблюдаваха конниците. Трясъкът на американската пушка от познатата карета на Сакстън свали още един от бандитите от седлото. На всички стана ясно, че работата е повече от сериозна. Непримирим гняв обхвана хората, когато разбраха, че животът на още един Сакстън е в опасност. Без да се колебаят, те грабнаха вили, брадви, коси, прътове за вършеене, стари мускети и всичко, което можеше да бъде използвано като оръжие. Като рояк раздразнени стършели се спуснаха към господарската къща.