Портата скърцаше и от нея хвърчаха трески под напора на ударите. Зад прикритието дванадесетимата вече ликуваха. Вратата трябваше да се срути всеки момент. Паркър стоеше зад тях и ги окуражаваше. Внезапно с периферното си зрение той забеляза, че откъм полето напредваше някакво петно с невероятни краски и форми. Той се вгледа по-внимателно и съзря множество гневни селяни, които тичаха към тях. Те размахваха оръжията си и се приближаваха с ревове и крясъци.
— Разбийте най-после тази проклета порта! — извика той.
Още веднъж колът удари в портата и най-сетне тя поддаде. Талбот също беше забелязал селяните и когато шерифът и неговите хора се завтекоха напред, той ги последва незабавно. Някои от бандитите хукнаха през откритото място, за да влязат в къщата, обаче изостанаха и селяните ги настигнаха. Те бяха толкова заети да се защитават от гневните нападатели, че не можеха да подкрепят малцината, които бяха проникнали в къщата.
Първите нахълтали разбойници бяха посрещнати с пистолетни изстрели отблизо. Някои паднаха, но останалите прескачаха телата на мъртвите си другари и продължаваха. Кристофър, Хагарт и Бънди бяха принудени да отстъпят в големия салон. Там бандитите веднага бяха изложени на друг вид нападение. Ушите им писнаха от почти музикалните звуци, които издаваха тежките железни тигани, докато се стоварваха върху дебелите им черепи. Аги и Пейн бяха в центъра на битката, а готвачът се оглеждаше за достойна жертва на дългия си, остър нож. Противниците, които бяха най-отпред, биваха посрещани от свистящото острие на лорд Сакстън и тежките саби на Бънди и Хагарт. Паркър се промъкна през множеството от опитни бойци и разгорещени новаци и се освободи. Целта му бе лейди Ирайн, чието залавяне със сигурност щеше да доведе до предаването на враговете им. Докато напираше към нея, той се озова срещу господаря на къщата и срещу дългото, кърваво острие на широкия му шотландски меч.
— Времето ви изтече, лорд Сакстън — заплаши го шерифът, извади сабята си и рязко вдигна острието за нападение.
— Точно така! — отвърна Кристофър, докато лицето му бавно се озари от усмивка. — Вече твърде дълго време опустошавахте тези земи и избягвахте съдбата си. Отвлякохте жена ми и я държахте затворена само за да ме примамите. Това ви се удаде. Точно така! Вашето време изтече!
Ирайн притисна ръка до устата си, а сърцето й внезапно заби в див страх. Той я сковаваше, докато гледаше как мъжът й се присмива на противника си, размахал кървавия меч, който описа кръг пред очите на врага.
— Смърт, шерифе — обеща той. — Смърт!
Шерифът беше опитен боец. Той нападна и сабята му засвистя из въздуха, докато лордът държеше меча си готов да се забие в тялото на другия. Дългият, прав меч с широко острие беше тежък колкото сабята, но двете му страни бяха остри като бръснач. Той отблъскваше ударите на шерифа и отвръщаше със собствени атаки.
Големият салон силно закънтя от ударите на остриетата, които ехото повтаряше от боя при входната врата. Без да знае накъде да се обърне, Талбот срещна заплашителния поглед на готвача. Когато ставаше въпрос за проливането на собствената му кръв, той беше твърде чувствителен и затова, застрашен от ножа, той удари с бастуна си мъжа по главата, така че готвачът се свлече на пода. Талбот забеляза, че селяните са отблъснати навън, и разбра, че там шансовете да оживее са най-големи. Тъкмо се канеше да излезе, когато ченето му увисна, защото видя нова група мъже да слиза по склона в подкрепа на селяните. Те бяха предвождани от Фарел и един мъж в синя дреха. Новите нападатели имаха вид на моряци и очевидно бяха опитни бойци. Талбот избяга обратно в къщата и сграбчи ножа на готвача. Хагарт, Бънди и останалата прислуга бяха твърде заети с отблъскването на бандитите, за да забележат как той се промъкна покрай тях в салона. Очите му се втренчиха злорадо в гърба на Кристофър Сакстън, който се бореше в благороден бой за живота си. Талбот претегли ножа в ръцете си и реши да нападне, но предпочете да се приближи към врага си изотзад.
Внезапно салонът се изпълни с гръмотевичен трясък, защото Ирайн беше изпълнила заплахата си. Силата на изстрела отхвърли Талбот назад. Кристофър се обърна и с изненада видя как мъжът се свличаше на пода със странно изкривени крайници, все още стиснал ножа в едната ръка. Шерифът светкавично осъзна предимството си и се хвърли напред, за да нанесе на Кристофър смъртоносния удар, но сабята му отново се удари в меча, защото Кристофър незабавно се беше извърнал отново напред. Очите на лорд Сакстън светеха войнствено и мечът премина в настъпление. Той отблъсна Паркър назад и отново се вдигна. Остра болка прониза лявото рамо на шерифа и ненужната му сабя увисна. Тъкмо навреме успя да отблъсне настрана удара на противника си и отстъпи крачка назад. Веднага последва ново нападение и Алън отново го отблъсна. Но не му остана време за ответна атака. Устните на Паркър се свиха ядно, когато разбра безнадеждността на отбраната си. Той не почувства удара, който прониза сърцето му, а усети само леко подръпване на жилетката, когато острието се оттегли. Силата чезнеше от ръцете му, докато удивено гледаше Кристофър. Салонът внезапно потъмня за него и сабята му със звън падна на пода, Алън Паркър вече не чувстваше нищо, когато се свлече надолу.