Над Сакстън Хол цареше тишина, когато Кристофър се огледа. Малкото бандити, които бяха нахлули в къщата и бяха оживели, се изтегляха навън, подгонени от ударите на сабята на Хагарт. Блясъкът в очите му подсказваше, че той не се шегува. Кристофър хвърли меча и прегърна Ирайн, когато тя дойде при него и облекчено заплака на гърдите му.
— Трябва да ви благодаря, че защитавахте гърба ми, мадам — прошепна той в уханието на косата й. — Сега детето ни ще може да израсне с баща си.
Тялото й се тресеше от ридания, докато напрежението от деня и страховете й бавно изчезваха. Тя се притисна до него и намокри ризата му със сълзите си. Той я държеше здраво до гърдите си и тя усещаше нежните милувки на ръцете и устните му върху косата си.
Накрая тя се успокои. Кристофър излезе с нея навън в лъчите на топлото пролетно слънце. Те огледаха тълпата от хора, които им се бяха притекли на помощ. Дори очите на Кристофър се навлажниха, когато видя колко много от селяните бяха рискували живота си за него. Те искаха да се уверят, че семейството на Сакстън беше оцеляло благополучно, и срещнаха един лорд, когото можеха да гледат с радост. Не след дълго започнаха да отнасят убитите. Изглежда, от техните хора бяха ранени сериозно само няколко души.
Бънди и Танър изнесоха лорд Талбот. Откъм колата му се разнесоха приглушени писъци, когато Клаудия и Ейвъри разпознаха безжизнения, кървав труп. Моряците от „Кристина“ бяха отминали Клаудия. След като се бяха уверили с един поглед, че откъм колата не ги заплашва опасност, те не направиха опит да я спрат, когато тя подвикна на кочияша да потегля.
За мъжът и за жената вътре загубата беше голяма. Ейвъри вече не виждаше надежда за своя живот. Не му оставаше нищо друго, освен във вечен страх да кръстосва страната, винаги уплашен до смърт да не би отново да срещне Кристофър Сатън. Или беше Сакстън? Той сви рамене несигурно. И двамата бяха еднакво опасни.
Изгледите за Клаудия не бяха по-добри. През изминалите дни се бяха потвърдили съмненията й, че баща й е крадец, дори убиец. Имотът му сигурно щеше да бъде отнет от короната и мисълта за това унижение от това беше непоносима за нея. Тя не знаеше как ще преживее без някой, който да се грижи за нея и за удобствата й. Може би най-добре щеше да бъде да събере всички богатства, които намери в дома си, и да напусне страната.
Кристофър наблюдаваше как каретата се отдалечава от погледите им, после се обърна към двамата мъже, които се приближаваха към него. Това бяха Фарел и капитан Даниълс. Докато последният се усмихваше широко, Фарел мрачно сбърчи чело, когато видя двойката. Кристофър протегна ръка на капитана и след това погледна брата на жена си.
— Фарел, страхувам се, че още не сме били представени както подобава един на друг. — Кристофър се усмихна и му подаде ръка. — Аз съм лорд Сакстън.
Младият мъж широко разтвори очи и въпросително погледна нежно усмихнатото лице на сестра си, когато машинално пое ръката.
— Лорд Сакстън? Онзи същият лорд Сакстън?
— Да, аз съм този, който носеше маската и куцаше — призна Кристофър. — Правех това, за да накарам бандитите да повярват, че изгорелият при пожара е още жив. А имаше и друга причина. Исках да се оженя за сестра ви и това беше единственият начин. Надявам се, че държите на приятелството, което започнахме, докато още се преструвах на сакат.
Фарел се опита да схване всичко това и да го подреди.
— И наистина сте женен за сестра ми и сте бащата на нейното…
Ирайн се изчерви, когато смутеният й поглед падна върху капитана, който сякаш се забавляваше от тази сцена. Усмивката му стана още по-широка, когато мъжът й отговори.