— Няма защо да продължавате да се упражнявате в стрелбата, за да защитавате честта на сестра си — каза Кристофър. Веселият блясък в очите му стана още по-ярък. — Мога да ви уверя, че всичко е наред.
Настъпи кратка пауза, а после се появи една карета, придружена от двадесетина ездачи. Ирайн веднага забеляза, че това беше същата група, която бяха отминали преди няколко седмици, когато се връщаха от Лондон. Тя се зачуди какво ли търсеха в Сакстън Хол. Колата изкачи алеята и спря. Един прислужник отвори вратата и барон Лейчестър слезе по стълбичката, поставена отпред.
— Закъсняхме ли? — попита той и устните му се разтегнаха в развеселена усмивка. Той се огледа и видя как моряците отнасяха убитите и ги товареха на носилки. — Изглежда, че от моята помощ вече няма нужда. Краят на тези бандити е дошъл веднъж завинаги. — Той се обърна към пътуващите в колата. — Уважаеми дами, това, което ще видите отвън, е ужасно. Сигурни ли сте, че ще го понесете?
— Искам да видя сина си — чуха те един нежен женски глас.
Кристофър взе ръката на Ирайн и я поведе към колата, докато баронът помагаше на жена си. Щом стъпи на земята, Ан се спусна с разтворени обятия към Ирайн.
— Мила моя, всичко това трябва да е било ужасно. Когато пристигна писмото на Кристофър, ние не бяхме вкъщи и щом го намерихме при завръщането си, веднага тръгнахме от Йорк за насам. Откакто напуснахме Лондон, живеем там. Слава Богу, сестра ми тъкмо беше дошла при нас от Карлайл.
— Сестра ви? — Ирайн надникна в колата. На лицето й се изписа удивление, когато баронесата отстъпи и на вратата се появи графиня Ешфорд. Жената слезе и в очакване повдигна страната си към Кристофър, за да получи целувка. Той я поведе към Ирайн, която учудено ги гледаше. Съпругът й намигна и тя чу гласа му.
— Ирайн, мила, искам да ви запозная с майка си.
— Но това е графиня Ешфорд. — Ирайн все повече се объркваше. — Аз я познавам от празненството. Играхме заедно карти.
Графинята се усмихна дружелюбно.
— Исках да ви видя, но тъй като синът ми настояваше да не издаваме истинската му самоличност, не можех да ви кажа, че съм негова майка, колкото и да желаех това. Можете ли да ми простите?
Очите на Ирайн се напълниха със сълзи, но това бяха сълзи на радост. В следващия миг двете жени се прегърнаха разплакани. После графинята потърси дантелената си кърпичка и избърса сълзите на момичето, без да обръща внимание на своите собствени.
— Преместих се в Карлайл, за да съм по-близо до сина си — обясни тя, докато сълзите й постепенно пресъхваха. — Отново останах вдовица и без него се чувствах много самотна в Лондон. Освен сестра ми Ан, Кристофър е всичко, което остана от семейството ми, и аз много се тревожех да не му се случи нещо. Помолих Хагарт да се грижи за него, колкото може.
— Значи след втората си женитба отново се преместихте в Англия? — попита Ирайн.
— По това време синовете ми вече бяха пораснали, а Ърл беше наш стар приятел. Затова се омъжих за него, макар че Бродерик беше единствената истинска любов на моя живот.
Кристофър сложи ръка на раменете на жена си и се усмихна на майка си.
— Нямах възможност да ви кажа това, майко, но още тази година ще станете баба.
Графинята стаи дъха си и лицето й изведнъж се озари от щастие.
— Мисля, че ще е чудесно, ако е момче. Но пък аз самата никога не съм имала момиче. И голямата ми надежда винаги е била, че Кристофър ще се ожени и ще има семейство. Аги и аз се тревожехме дали някога ще доживеем това. О, Ирайн, Ирайн! — Сълзи на щастие отново напълниха очите й.
Тази вечер тишината в спалнята на лорда беше нарушавана от шепот. Той идваше от леглото, където Ирайн щастливо се беше притиснала до мъжа си. Те наблюдаваха жарта на угасващия огън и устните му постоянно докосваха мястото под ухото й, където се долавяше нейният пулс.
— Мисля, че някой ден с удоволствие бих опознала Америка — прошепна тя в тишината. — Майка ви разказва толкова интересни неща за нея. Сигурно е чудесна страна. Смятате ли, че ще е възможно да я посетя?
— Каквото пожелае дамата на моето сърце — прошепна той и целуна гъстите къдрици до ухото й. — Където сте вие, там е моят свят и аз ще ви следвам, където и да ме отведете.
Ирайн се засмя, когато зъбите му гризнаха ухото й.
— Не, сър. Няма аз да ви водя, защото моята ръка лежи здраво във вашата. Ние навеки сме едно цяло и съм готова на драго сърце да вървя и да стоя до вас, ако и вие сте съгласен.
— Ако? — В гласа му прозираше учудване, когато повтори думата. — Нима през всичките тези месеци се борих за вас, за да ви поставя зад мене, където не ще мога да се наслаждавам на красотата ви? Не, любима моя, искам да ви имам до себе си, винаги близо до сърцето си.