Выбрать главу

Ирайн хвърли смутен поглед към коридора. Трябваше да побърза и единственият свободен път беше към главната стълба и през приемната. Беше направила вече първата крачка натам, когато Кристофър я хвана здраво за ръката. Преди да успее да се отскубне, той я дръпна в стаята. Тя се спъна и се завъртя около него, а здравата дървена врата веднага се захлопна след нея. Устата й се разтвори, готова да закрещи, но ръката му я стисна като с клещи и я принуди да мълчи. Намръщеното му чело и поклащането на главата бяха още едно предупреждение. Другата му ръка се обви около кръста й и той я притегли близо до себе си. След това я повдигна и я занесе до леглото.

Стъпките спряха пред вратата и по дървото се чу леко драскане. Ирайн широко разтвори очи от страх и погледна към неговото загоряло като бронз лице.

Кристофър се покашля, сякаш току-що ставаше от сън, и извика:

— Кой е там?

— Аз съм, мистър Сатън — отвърна женски глас. — Моли Харпър, сервитьорката отдолу. Камериерът е хремав и лежи в леглото, а аз си помислих, че и сама мога да ви донеса водата за къпане. Мъкнах я през целия път догоре. Отворете да вляза.

Кристофър сведе поглед към Ирайн и повдигна въпросително едната си вежда, като че я питаше какво да прави. Тя прочете мислите му и поклати глава.

— Един момент, моля — отговори той.

Обзе я същият ужас, който може би беше изпитал баща й в мига, когато този янки го е унижил пред всички. Тя се опита да се отскубне от ръцете му и се ядоса, че точно тогава той я стисна още по-здраво, после се наведе и зашепна в ухото й:

— Стойте мирно, Ирайн! И колкото се може по-близо до мен. Кърпата ми се е смъкнала и ако отстъпите назад, може да се случи нещо опасно.

Тя стисна очи и скри лице в раменете му, за да не може той да види червените вълни, залели бузите й. В панически страх и обзета от отчаяние, тя несъзнателно се вкопчи в него. И тъй като не можеше да види лицето му, не забеляза усмивката, която го озаряваше.

— Хайде, бъди добър, отвори ми. Тези кофи са страшно тежки. — Моли отново почука.

— Имай търпение, Моли. — Кристофър замълча за миг, докато завързваше кърпата отново на кръста си. Беше освободил Ирайн от мускулестата си прегръдка, но когато тя успя да си поеме дъх, той пак я грабна и я сложи на леглото. Ирайн се изправи, готова да закрещи и да му каже всичко, което мисли за поведението му. Той обаче хвърли отгоре й юргана, зави я презглава и само прошепна:

— Лежете тихо тук! — В шепота му имаше властна нотка, предполагаща незабавно подчинение. Ирайн се вцепени от ужас, а той с усмивка се протегна над нея, за да разхвърли и другата част на леглото така, че то да изглежда като току-що напуснато.

Ужасни видения за онова, което би могло да я сполети, се блъскаха в главата на Ирайн. Тя си мислеше за страхотното унижение, което би преживяла, ако я завареха в леглото на този мъж. Ужасът й нарасна, яростта й достигна връхната си точка и тя отметна завивките. Нищо друго не занимаваше мисълта й, освен по какъв начин да избяга от капана, в който се беше хванала. В следващата секунда обаче затаи дъх и отново покри главата си, тъй като гледката на едно голо тяло, изправено до стола с дрехите, дойде твърде много за нейните девствени очи. Беше само моментно впечатление, но видът на едрото му, почерняло, широкоплещесто тяло, окъпано в розовата утринна светлина, остана незабравим за нея.

Кристофър нежно се усмихна, когато Ирайн отново се търкулна в леглото и най-после се вслуша в предупрежденията му да се завие. Той нахлузи панталона си, закопча го и мина през стаята, за да отвори вратата.

Моли си разбираше от занаята, но и добре познаваше конкуренцията. Ето защо Маубъри много й харесваше, тъй като тук почти нямаше съперници. Когато Кристофър отвори вратата, тя моментално се втурна вътре и свали кобилицата, на която бяха закачени кофите. После плътно се притисна до мъжкото тяло, плъзна пръст по окосмените му гърди и примижа.

— О, хубавецо мой, ти си гледка, която би подлудила всяко момиче.

— Вече ти казах, Моли, че не се нуждая от услугите ти — каза Кристофър кратко. — Нужна ми е само водата.

— О, ела, миличък — мъркаше тя. — Зная, че дълго време си бил в морето и сега се нуждаеш от малко забавление в леглото. И, честна дума, за мъж като тебе съм готова на всичко, без дори да ми даваш и пари.