Кристофър посочи с поглед към ваната и момичето също погледна натам.
— Казах ти вече за какво те викам. Така че, хайде, дай насам водата!
Тъмните очи на Моли се разшириха от изненада, когато се обърна и погледна към леглото. Беше невъзможно да не разпознае извивките на женско тяло, скрито под юргана. Тя възмутено изпъчи гърди, вирна глава и с развети поли излезе от стаята, затръшвайки вратата след себе си. Ирайн чакаше. Тя не се решаваше да надзърне изпод юргана, докато Кристофър не я потупа по рамото.
— Вече сте вън от опасност. Можете да се покажете.
— Облечен ли сте? — попита тя предпазливо със заглушен от завивките глас.
Кристофър се захили.
— Обул съм си панталоните, ако това именно ви смущава. Сега си слагам и ризата.
Той взе дрехата и започна да я облича, а през това време завивките леко се раздвижиха.
Наплашена като подгонен заек, Ирайн се показа и погледна към доволното лице на Кристофър. Безгрижието на тези ясни зелени очи не можеше да не й направи впечатление. С рязък и ядосан жест тя отхвърли завивката, скочи на крака и се опита да закрие глезените си с роклята, за да избегне допълнителното неудобство.
— Захилен глупак! — извика тя и хвърли кесията по него. — Нарочно ми скроихте този номер!
Тежката кесия, пълна с пари, го удари в гърдите, но той ловко я хвана и се засмя:
— Какво пак съм направил?
Разярена, тя приглади полите си и подреди разпилените по раменете си къдрави кичури коса.
— Дойдох тук, за да ви върна кесията с парите, като знам какво сте сторили досега на семейството ми. А вие ме вмъквате в стаята си и ме поставяте в такова ужасно положение!
— Помислих си, че не искате да ви видят, и досега всичко мина добре. Само се опитах да ви помогна — продължаваше да се усмихва той.
— Ха! — изфуча тя и тръгна право към вратата.
Когато стигна до нея обаче, се обърна и го погледна заплашително.
— Не обичам да се подиграват с мен, мистър Сатън. Но явно на вас ви доставя удоволствие да ме поставяте непрекъснато в разни неприятни ситуации. Надявам се само, че някой ден ще срещнете човек, който ще действа срещу вас със същите оръжия и ще ви го върне. С радост бих наблюдавала подобен дуел… Желая ви приятен ден, сър!
Когато излезе от стаята, тя хлопна вратата след себе си и се наслади на силния трясък. Той беше сякаш ехо на гнева, който изпитваше. Всъщност надяваше се да му държи известно време влага на този негодник.
Презрението на жена е съсипало не един мъж и е ставало повод за много разправии. В случая с Тими Сиърс увлечението на Моли по Кристофър Сатън беше причина за сериозни сблъсъци. Моли явно не беше самата добродетел. Това нямаше кой знае какво значение за Тими, тъй като момичето трябваше някак да си изкарва прехраната. Но, от друга страна, той беше свикнал да бъде първи в списъка на нейните обожатели. Винаги, когато идваше в кръчмата „При глигана“, искаше да му бъдат оказвани почести като на привилегирован любовник, несравним в леглото и в юмручните схватки.
Тими беше нахакан бабанко с цял храсталак гъста, рижа коса на главата. Най обичаше да има момиче до себе си, което да гали с едната ръка, а с другата да държи чаша бира — тогава ставаше избухлив и шумен. Беше огромен, четвъртит мъжага, известен побойник, особено в случаите, когато зад гърба си имаше няколко здрави момчета. От седмици обаче той не се беше забавлявал както трябва, защото местните юнаци много-много нямаха склонност към разбити черепи и счупени кости и избягваха да се включват в подобни рисковани занимания.
Но наскоро се беше появил един мъж, който със смайваща лекота просна Тими в ъгъла. Той го накара да се почувства неудобно. Първо, беше по-висок от него, с много широки рамене, но затова пък по-лек и по-тънък в хълбоците и в кръста. Ала това не беше всичко: мъжът беше финяга от най-висока класа, винаги безупречно облечен, и явно поне два-три пъти в месеца се къпеше. И за капак същият този тип имаше завидна слава в боравенето с огнестрелни оръжия и действаше така бавно и леко, че даваше възможност на всеки да избегне извършването на някоя глупост.
И ето, че Тими се оказа в много заплетено положение: Моли се държеше така, сякаш той изобщо не съществува. В същото време се увърташе и се подмазваше на тоя Сатън, мъжа, който беше смачкал фасона на Тими и който смееше да се разполага удобно в неговата любима кръчма — всъщност, единствената в Маубъри. Същото това момиче, което се разбързваше с чашите и каните само за онези клиенти, които й даваха подаръци или бакшиши, сега щеше да си изпотроши краката при едно леко кимване на Сатън. От най-дребното му внимание очите й пламваха, но това в повечето случаи беше твърде мимолетна радост. Напоследък Тими често си тръгваше, измъчван от догадки и подозрения, тъй като тя го караше да й плаща за някои услуги доста скъпо, а в същото време с удоволствие може би ги оказваше безплатно на онзи янки.