Но най-лошото беше това, че мистър Сатън не обръщаше никакво внимание на нейните умилквания и досега нито веднъж не даде повод на Тими за някакво предизвикателство. Макар че Тими го наблюдаваше зорко като ястреб, човекът нито веднъж не ощипа закръгления й задник, който се въртеше все току под носа му. Не посегна и към едрите й, напращели гърди, които тя му показваше щедро, докато го обслужваше. Деколтето й беше толкова изрязано, че щом го погледнеше, Тими започваше да кипи от душевни терзания, този янки обаче изобщо не поглеждаше нататък. Всичко това удвояваше обидата на Тими. Да отхвърля момичето, което го правеше толкова ревнив — това беше равносилно да му забие турски кинжал в сърцето.
Гордостта на Тими беше дълбоко наранена и гневът му ставаше все по-лют, колкото нарастваше славата на чужденеца. Докато силните и смелите мъже бягаха чак на север, за да не се изпречват на пътя на Тими Сиърс, този човек, наопаки, чакаше най-спокойно рижият да напусне терена. Това беше достатъчно, за да уязви Тими до дън душа, и той търсеше възможност да пооскубе перцата на янкито. Тими нямаше да миряса, докато не станеше едно хубаво сбиване, при което да изпонатръшка всичко живо на земята и да си възвърне самочувствието.
Когато в Маубъри имаше панаир, наред със сериозната работа и сделките се вдигаше и голяма веселба. Свиреха музиканти, мъже и жени подскачаха в ритъма на танца, като пляскаха с ръце и разпалваха ония, които стояха настрани и не се решаваха да се включат, а само подвикваха и свиркаха. Ирайн гледаше всичко това с напрегнато любопитство. Как би искала да потанцува и тя, но не успяваше да придума Фарел. Той й беше обещал да се поразходят заедно из панаира, а и нямаше нищо против да позяпа с възхищение Моли Харпър, която охотно и щедро повдигаше полите си, за да може всеки да види танцовото й умение и хубавите й крака, Фарел обаче не искаше да се излага на присмех, като се впусне в танца. В края на краищата не беше здрав като останалите момчета.
Ирайн разбра това и не настоява повече. Все пак не можеше и съвсем да се затвори в себе си — веселието, смехът и лудориите бяха толкова заразителни. Краката й сами потропваха, очите й блестяха. Дланите й пляскаха в такт с музиката, докато изведнъж съзря високия мъж, облегнал се лениво на близкото дърво. Ирайн веднага го позна и забеляза, че той я наблюдава с весела усмивка. Светлите му очи излъчваха сила, а спокойният, безсрамен начин, по който се взираше в нея, я смути и изпълни с дива ярост. Той нарочно се опитваше да я превърне в свой враг, в това вече бе убедена! Нито един джентълмен не би гледал по такъв начин една дама!
Тя вдигна високомерно глава и му обърна гръб. За своя изненада обаче забеляза, че Фарел я е зарязал и е тръгнал заедно с Моли към кръчмата. Келнерката беше употребила цели часове, за да привлече погледа на оня янки, и сега се надяваше поне малко да предизвика ревността му. Никога досега не беше се старала толкова да вкара някого в леглото си и никога досега усилията й не бяха оставали безуспешни. Самият факт, че той просто не я забелязваше, беше достатъчен, за да разбие самочувствието на едно момиче.
Ирайн изскърца ядно със зъби, че е изоставена, и в същия момент усети как някой я хвана за ръката. Тя се сепна. Нима Кристофър е успял да се приближи толкова бързо? Колко голямо беше облекчението й, когато видя, че това беше Алън Паркър, а не онзи янки.
Алън сложи ръка на гърдите си, като пъхна пръсти в жилетката, и направи кратък, но галантен поклон. С приятна усмивка той констатира случилото се:
— Брат ви ви изостави и вие се нуждаете от придружител, мис Флеминг. Човек никога не знае кога могат да се появят онези кръвожадни шотландски банди, за да плячкосват селото и да крадат красивите ни момичета. Ето защо идвам да ви предложа закрилата си.
Ирайн се засмя весело, като се надяваше, че омразният янки е станал свидетел на атаката на шерифа. Най-малкото хубаво беше да види, че в селото все пак има мъже, които знаят как трябва да се държи един джентълмен.
— Желаете ли да танцувате? — покани я Алън.
Тя се усмихна, метна шала си на един храст и му подаде ръка. При това хвърли бегъл поглед към дървото, където нехайно се беше облегнал господинът от Америка, и остави шерифът да я въведе в кръга на танцуващите. Онзи янки се хилеше като безмозъчна маймуна и прозрението, че това нейно представление го забавлява от все сърце, помрачи за няколко минути радостта й.