Сълзи на горчиво примирение опариха бузите на Ирайн, когато се прибра вкъщи. Искаше й се да не беше се подмамвала от недоизречената заплаха на Клаудия. След срама, който беше преживяла току-що в кръчмата, щеше да й бъде много трудно да държи главата си гордо изправена пред тази изтънчена дама.
А имаше и още нещо. Стремежът на Клаудия да бъде несравнимата красавица, на която се възхищава цяла Северна Англия, беше направо болезнен. За да постигне целите си, тя не се свенеше да изопачава истината, да оклевети някого, да го осмее или направо да го унищожи чрез интриги. Езикът й беше като камшик, под чиито удари жертвите биваха подлагани на смъртоносни мъчения. Ирайн не се съмняваше, че в нейно отсъствие тази жена щеше безпощадно да я унизи и да съсипе доброто й име. Без всякакви задръжки тя щеше да я обрисува пред онзи янки в съвсем изопачена светлина.
— Но какво ме интересува? — прошепна Ирайн нещастно. — Клаудия и мистър Сатън сякаш са създадени един за друг.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
На изток изгряващото слънце пронизваше с първите си ярки лъчи разкъсаните облаци и озаряваше белите варосани къщи на Маубъри с розова светлина. Този топъл утринен отблясък плахо проникна през стъклата на една моминска стая и събуди Ирайн от неспокойния й сън. Тя въздъхна, зарови глава във възглавниците и с неудоволствие си помисли, че трябва да се срещне в Уиркинтън с поредния кандидат. Знаеше със сигурност само това, че баща й няма да се откаже от поставената цел, особено след като я беше видял в кръчмата с онзи янки. Ето защо беше безпредметно да протака повече предстоящата среща.
Ирайн ядосано изпълзя от леглото и бавно тръгна към кухнята. Тя трепереше в тънката си дреха, докато разпалваше огъня и окачваше котела с вода над пламъците. От единия ъгъл на стаята извади медната вана за къпане, която някога беше служила на майка й, и намери малко парченце от сапуна, който Фарел й беше дал. По-рано имаше и такъв период, когато той непрекъснато й правеше разни дребни подаръци, но сега й се струваше, че оттогава е изминала цяла вечност. От ден на ден той все повече заприличваше на своя създател и все по-малко си спомняше за добрите съвети на майка им.
Много рядко се случваше Ирайн да напусне Маубъри и околностите му, ето защо въпреки неприятния повод тя старателно се приготви и облече най-хубавата си рокля. Поне там, в пристанищния град, никой не би могъл да каже, че я е виждал вече в тази лилава официална рокля.
Като благовъзпитан мъж Ейвъри остави дъщеря си да го чака в каретата, докато той се отбие в кръчмата. Когато се разположи удобно на любимото си място и получи кана с бира, той завърза разговор с гостилничаря и изобщо не снижи глас, говорейки за предстоящото пътуване до града заедно с дъщеря си. След картите и пиенето Ейвъри, изглежда, най-много обичаше да слуша сам себе си и да бъде център на вниманието, когато говори. Тази сутрин той така се беше отдал на това свое удоволствие, че не забеляза високия човек, който излезе от сянката на една колона. Ейвъри не видя също и как вратата на кръчмата се отвори и затвори, докато той утоляваше жаждата си.
Свежият вятър играеше с меките къдрици, подаващи се изпод шапката на Ирайн, повдигаше закачливо крайчеца на полата й и като с вълшебна пръчица обагряше лицето й в розово. Така, както бе застанала там, изправена и нагиздена, тя представляваше великолепна гледка за всеки мъж и много минувачи се обръщаха, за да я зърнат още веднъж. Човекът, комуто беше забранено да я доближава, се спря за миг пред вратата на кръчмата да се порадва на нейния скромен, но изискан външен вид. Фактът, че за него тя беше забранен плод, само засилваше още повече интереса му.
Кристофър направи крачка напред и застана току до десния лакът на младата дама. Ирайн почувства нечия близост, но реагира бавно, предположила, че това е баща й. Когато обаче се извърна, погледът й попадна на чифт скъпи черни ботуши и учудването й прерасна в любопитство. Тя вдигна глава и се взря в красивото, радостно усмихнато лице на своя таен преследвач.
Кристофър спокойно повдигна шапката си и я дари с широка усмивка, след това скръсти ръце на гърба си и се загледа в небето, където лекият северозападен вятър караше пухкавите облачета да танцуват насам-натам.
— Всъщност днес е чудесен ден за разходка — подхвана той. — Макар че по-късно може и да завали.
Ирайн стисна зъби, за да не даде воля на гнева си.
— Разбирам, вие сигурно сте тръгнали да поканите някоя от многобройните си обожателки, мистър Сатън.