Файтонджията отиде зад колата и смъкна чергилото, с което беше покрит багажът. Един въпрос и жестът на Кристофър привлякоха вниманието му.
— О, този сандък е на мистър Гудфийлд. Най-старият и най-богатият търговец в околността — отговори кочияшът. — Тръгнете по тази улица направо, а при кръстопътя завийте на север. Не можете да сбъркате мястото. Най-голямата къща, която някога сте виждали.
За благодарност Кристофър пусна една монета в ръката на човека и му каза да изпие чаша бира за негово здраве. Кочияшът се поклони и изчезна по посока на кръчмата.
Ирайн се спря нерешително до вратата на каретата и се обърна, чувствайки върху себе си острия поглед на сивозелените очи. Кристофър леко разтегна ъгълчетата на устните си в усмивка и докосна шапката си. Ейвъри кипна от яд, като проследи погледа на дъщеря си и откри обекта на нейния интерес. Той я хвана за ръката, накара я да се качи във файтона и се върна обратно, за да вземе багажа.
— Вие се грижете само за себе си! — грубо предупреди той Кристофър. — Имам тук приятели и една дума ще е достатъчна, за да се заемат с вас. И повярвайте ми, когато свършат с тази работа, вече няма да сте интересен за жените.
Младият мъж отвърна на заплахата със звучен смях.
— Вие явно не си вземате лесно поука, кмете. Първо ми изпращате сина си, а сега си мислите, че ще ме сплашите с приятели. Вероятно сте забравили, че в пристанището имам кораб с екипаж, кален в схватки с пирати и разбойници. Ще им излезете ли насреща?
— По дяволите, оставете на мира моето момиче! — Ейвъри процеди през зъби последните думи.
— Защо? — попита Кристофър с весела усмивка. — Та нали искате да я омъжите за торба с пари? Аз ги имам. Колко искате за нея?
— Вече ви казах! — изфуча Ейвъри. — Тя не е за вас, колкото и пари да имате.
— Щом е така, кмете, тогава трябва да изплатите дълговете си и докато това не стане, няма да ви оставя на мира. — Кристофър се метна на седлото, пришпори коня в буен галоп и остави разярения кмет зад гърба си.
Първият поглед на Ирайн към Смадли Гудфийлд предизвика у нея силно чувство на унижение. Той беше стар и целият в бръчки, а по ръст и външен вид наподобяваше съсухрен горски дух. Изкривеният му гръб и увисналите му рамене й напомняха за подигравателните описания на Кристофър. А това, че Гудфийлд е нейната последна възможност да си избере съпруг, беше абсолютно сигурно.
Скоро след тяхното идване баща й без много церемонии беше поканен да излезе да разгледа градината. Той почти не успя да реагира на това предложение. В същото време пък накараха Ирайн да седне на пейката до Смадли. Тя благодари, учтиво отказа и седна на друг стол срещу камината. Скоро обаче разбра, че търговецът гледа на това като на предложение да й направи компания. Той седна до нея, а Ирайн трябваше да се брани с всичка сила срещу ръцете му, които започнаха да опипват дрехите й. Дишайки възбудено, без дори да направи и най-малък опит да й се извини, той задърпа корсажа й. Ирайн възмутено си пое дъх, освободи се от костеливите му пръсти, стана, оправи корсажа си и си взе палтото.
— Тръгвам си, мистър Гудфийлд! — Тя се насили да се овладее, за да не се разкрещи. — Желая ви приятен ден!
Баща й неспокойно ходеше насам-натам из входното антре, когато тя се втурна навън и започна да се кара с него. Той се опита да я върне в гостната.
— С твоето проклето твърдоглавие няма да стигнеш далече! Аз ще кажа кога ще си тръгнем! — изфуча той и посочи с пръст към гърдите си. — А това няма да стане, докато не се споразумеем по въпроса за женитбата.
Лицето на Ирайн застина като маска, сдържайки напиращия гняв. Бавно, но много настойчиво, тя отговори на баща си:
— Ние вече се споразумяхме! — Тя на няколко пъти дълбоко си пое дъх, за да овладее яростта, която бушуваше в нея като буен прибой. — Единственият начин да ме задържиш тук е, ако ми вържеш ръцете и краката, тогава обаче ще трябва да ми запушиш и устата, тъй като ще сипя обиди върху този отвратителен дърт мошеник дотогава, докато той сам ни изхвърли. Достатъчно търпях невъзпитаното хленчене на този дивак. — Тя разтвори палтото си и показа разкъсания си корсаж. — Виж какво направи! Похаби най-хубавата ми рокля.
— Ще ти купя десет нови! — изкрещя отчаяно Ейвъри. Не можеше да допусне тя да си тръгне, когато свободата му беше поставена на карта. Какво значение имаше една скъсана рокля, когато Смадли искаше да стане неин мъж? С тази малка негодница наистина не можеше да се излезе на глава. — Предупреждавам те, че ако сега напуснеш къщата, ще се прибираш пеша. Мистър Гудфийлд беше така любезен да ни докара дотук и ние нямаме друга възможност да се върнем обратно.