Ирайн решително се заизкачва по следващия хълм, но спря, когато погледът й попадна върху кръстопътя, чиито разклонения се простираха в безкрайната далечина пред нея — едното се губеше някъде наляво, а другото криволичеше надясно през хълмовете. Всичко й беше непознато и страхът, че може да тръгне по грешен път, намаляваше нейната самоувереност. Облаците се стелеха все по-ниско и все по-заплашително се сгъстяваха, образувайки плътна завеса, закриваща слънцето, и с нищо не й подсказваха коя посока трябва да избере.
Вятърът, който се спускаше от върха на хълма, ставаше все по-остър и тя вече трепереше от студ, но същевременно й даваше някаква сигурност, тъй като явно духаше от север. Тя сви голите си пръсти в юмруци, за да ги предпази от мразовития, хапещ вятър, стисна зъби и пое по пътя, за който отчаяно се надяваше, че ще я изведе до Маубъри.
„Женитба!“ — надсмиваше се тя над себе си, борейки се с вятъра. Полека-лека започваше да се отвращава от тази дума.
Наведе се, за да изхвърли още едно камъче от обувката си, и случайно погледна през рамо. Сепна се и се изправи. В далечината зад себе си тя забеляза силует на мъж върху тъмен кон, открояващ се като зъл магьосник на фона на черните дъждовни облаци. Вятърът развяваше наметалото му и загледана в него, Ирайн почувства внезапен страх, който я извади от равновесие. Беше слушала безброй истории за убийства и насилия, извършвани по улиците и пътищата на Северна Англия от разбойници, които отнемали на своите жертви скъпоценностите, девствеността или живота, и сега беше сигурна, че този мъж представлява заплаха за нея.
Тя започна да отстъпва назад, щом видя, че ездачът пришпори коня си в галоп. Съпротивлявайки се срещу юздите, животното се извърна и в този миг тя успя ясно да ги види. Ирайн затаи дъх и изведнъж всичките й страхове се разпръснаха, тъй като позна жребеца и неговия ездач.
Кристофър Сатън! Самото име я караше да пламва от възмущение. Струваше й се, че в следващия миг ще излее дивата си ярост срещу него. Защо от хилядите възможни мъже точно той трябваше да язди по този път?
Опитът й да избяга от пътеката го накара да пришпори коня си. С дългите си крака жребецът много бързо скъсяваше разстоянието помежду им и къртейки буци пръст с копитата си, я следваше из обсипаната с каменни блокове местност. Стиснала отчаяно зъби, Ирайн се опитваше да се отскубне от своя преследвач и с вдигнати над коленете поли се втурна в противоположната посока. Въпреки това обаче не успя да избяга от Кристофър, който слезе от коня и с няколко скока се озова при нея, хвана я с две ръце и я повдигна от земята.
— Пуснете ме веднага долу, надут негодник! Веднага ме пуснете! — Ирайн риташе с крака и го блъскаше в гърдите в отчаян опит да се освободи.
— Стойте сега мирно, малка госпожичке, и ме чуйте добре! — заповяда й той и гласът му прозвуча рязко и гневно. — Имате ли представа какво може да ви се случи тук, на пътя? За бандите от крадци и разбойници, които се разхождат наоколо, вие ще бъдете добре дошло лакомство. Те ще си направят с вас удоволствие за една-две нощи… ако издържите толкова дълго.
Без да се впечатлява от тази заплаха, Ирайн извърна лице настрани.
— Заповядвам ви да ме пуснете на земята, сър!
— Само, ако сте готова да проявите разум.
Заинатена, тя го изгледа.
— Откъде изобщо разбрахте, че съм тук?
Очите му блестяха с явно задоволство.
— Баща ви дойде в кръчмата заедно с онова съсухрено плашило и започна да ви търси. Кметът вдигна ужасен скандал, след като не ви намери. — Кристофър леко се усмихна. — Щом видях Смадли, ми стана ясно, че вие по-скоро ще избягате, отколкото да се срещнете още веднъж с него. И ето, че съм имал право. В бързината сте оставили достатъчно следи зад себе си.
— Вие сте жертва на илюзиите си, мистър Сатън, ако си въобразявате, че вашата закрила и компания са добре дошли за мен.
— Не е необходимо да се държите толкова официално, спокойно можете да ме наричате Кристофър или мили, или скъпи, или пък с някакво друго нежно име по ваш избор.
Очите на Ирайн заблестяха с дива решителност.
— Моето единствено желание — каза студено тя, — е веднага да ме пуснете на земята.
— Както желаете, скъпа госпожице. — Кристофър дръпна ръката си от коленете й и я остави бавно да се плъзне по него, докато пръстите на краката й докоснаха покритата с мъх земя. Цялата сила на неговото здраво, мускулесто тяло я порази като мълния, разкъсваща небето. Пред нея мигом се появи вълшебна картина, заобиколена от розово-червените лъчи на изгряващото слънце: самотният образ на един гол мъж, чийто силует се откроява срещу светлината.