— Разбирам, че Смадли е проявил апетита си. — Тонът му беше остър и подигравателен. — И все пак нарани ли ви?
— Какво ви засяга, ако ме бе-б-б-беше наранил? — попита тя малко смутено.
— Може пък и да ме засяга — кротко отговори той. — В края на краищата от това зависи, дали баща ви ще може да си плати дълговете или не. А и вече ми стана навик да ви се притичам на помощ и тъй като очевидно често се нуждаете от такива услуги, чудя се дали не е разумно още сега да се откажа да ги върша.
За нейно смайване той безцеремонно започна да разкопчава роклята й. Все още трепереща като лист, Ирайн се опита да оправи корсажа си и да отблъсне Кристофър. Ала корсетът, който повдигаше високо гърдите й, се свлече и тя остана само по тънка риза, съзнавайки, че е почти гола пред зелените му очи.
Кристофър беше по-решителен… и по-силен. Не мина много време и роклята вече лежеше заедно с корсета и няколко фусти в краката й. Едва сега Ирайн почувства, че е в състояние да се движи.
— Оставете ме сама! — изкрещя тя, останала без дъх, и с препъване се отдалечи от огъня. Опита да се прикрие с ръце, тъй като ризата й беше прилепнала като прозрачен воал по тялото.
Кристофър изтича след нея и обви треперещата й снага с дългото си наметало за езда.
— Ако погледнете малко по-надалеч от красивото си носле, ще видите, че аз само искам да ви помогна. — Той я прегърна. — За такъв огнен дракон, какъвто сте всъщност, сега изглеждате студена и бледа като ледена висулка. — Очите му сякаш потъваха в нейните. — А освен това, както вече ви казах, изгубил съм и пари.
— Чудовище такова! Мерзавец! — ругаеше го тя.
Той се засмя и дъхът му докосна веждите й.
— Вашата нежност замъглява разума ми, скъпа моя.
Той я заведе до огъня и клекна до нея, за да събуе обувките й. Развълнувана, Ирайн затаи дъх, когато ръцете му се плъзнаха по краката й, за да развържат връзките на чорапите й, стегнати над коленете. Тя започна да рита, но въпреки съпротивата й той нави чорапите надолу, събу ги и ги простря на един камък близо до огъня.
— С най-голямо удоволствие бих свалил и долната ви риза — призна той с хлапашка усмивка. — Но трябва да сте ми благодарна, че уважавам поне последния остатък от вашето благоприличие.
— Само не си въобразявайте, че с нещо сте по-добър от мистър Гудфийлд — извика тя ядосана. И макар че постепенно започна да се стопля и възвърна способността си да мисли и да говори по-ясно, все пак не можеше да прикрие възмущението си, че я бяха съблекли насила, а и не чувстваше ни най-малка благодарност към Кристофър. — Вие ми натрапвате присъствието си тук, на това откъснато от света място, и правите с мене каквото си поискате. Бъдете сигурен, господине, че баща ми ще научи за всичко.
— Ваша воля, Ирайн, но все пак би трябвало да ви предупредя, че не съм човек, който би се стреснал от заплахите на вашето семейство, а това, което правя сега, е само за ваше добро. Ако искате да нараните някого с упоритата си гордост, ще засегнете по-скоро себе си, а не мен…
— Сигурно, когато ранихте брат ми, също е било за негово добро?
Кристофър се усмихна за момент.
— Брат ви много добре знае какво се случи. Нека той да ви разкаже. А можете да попитате и някой от свидетелите, които присъстваха на дуела. Не виждам ни най-малка необходимост да се оправдавам пред вас или пред вашето семейство.
— И вие естествено сте невинен като ангелче. — Тя се засмя с ирония. — Дори и да е така, мистър Сатън, аз просто не искам да го повярвам.
Очите му блестяха в топлата светлина на огъня, успокояваща усмивка играеше по устните му.
— Никога не съм твърдял, че съм невинен, скъпо дете, но и не съм мерзавецът с черната душа.
— Не съм и очаквала, че ще си признаете, дори и да сте — отговори тя кратко.
— Всъщност аз съм искрен. — Дразнещата усмивка се върна на лицето му и стана още по-нахална, когато тя хвърли към него несигурен поглед. — Естествено има и такива ситуации, в които е по-целесъобразно да не се разтръбява истината.
— Значи искате да кажете, че лъжете, когато ви е изгодно?
— Точно това със сигурност не искам да кажа.
— Тогава обяснете какво мислите — подкани го тя студено.
— Защо трябва да си правя труда? — Той развеселено и насмешливо повдигна крайчетата на устните си. — Вие така и така няма да ми повярвате.
— В това сте напълно прав. Наистина. Не бих повярвала на нито една от вашите думи.
— В такъв случай можете да легнете да спите, ако желаете. Ще останем тук през цялата нощ и не ми се ще да ви досаждам с други лъжи.
— Аз няма да остана тук. Не и с вас! — Тя бурно поклати глава. — В никакъв случай!
Полувъпросително, полунасмешливо, той попита: