— Моята компания? — Тя се усмихна злобно. — Вие гледате на мене като на някаква платена любовница?
— Само, ако вашите желания клонят в тази посока, скъпа. До този момент все още не съм упражнявал натиск върху никоя жена.
— А без съмнение броят им е бил доста значителен.
Смехът му беше също така непринуден, както и гласът, и движенията, и маниерите му.
— Един джентълмен знае да мълчи, дете мое.
Ирайн отметна глава назад.
— Оценявате се твърде високо.
— Майка ми е направила всичко, което е било по силите й, но и аз си имам свои собствени заслуги. — Ъгълчетата на устните му се повдигнаха закачливо. — Убеден съм, че мога лесно да се справя с всякакви ситуации.
— Значи се смятате за човек, който прави само това, което му харесва — каза тя раздразнено.
— Точно така, Ирайн, и с мене никога няма да ви е скучно. Заклевам ви се.
Топлотата в гласа му я накара да се изчерви и бузите й пламнаха. С тон на учителка към бавноразвиващ се ученик тя произнесе изключително отчетливо:
— Мистър Сатън, ще ми направите много голяма услуга, ако ме наричате мис Флеминг.
Смехът му прозвуча бодро и като че ли от голяма дълбочина:
— А аз си помислих, че след като вече сме делили леглото и сме прекарали една нощ заедно, бихме могли да преминем и към по-интимни форми на общуване, поне насаме. И искам да ви помоля, скъпа, да се опитате да видите моите предимства, в случай че успея да ви спечеля. Аз не съм толкова стар, колкото моите предшественици. На тридесет и три години съм. Силен съм и водя прост живот. Никога не съм мамил жените. — Той се правеше, че не забелязва подигравателния израз на лицето й. — И съм достатъчно богат, за да ви обличам толкова прекрасно, колкото изисква вашата красота. А що се отнася до моята фигура — той направи един елегантен жест, — това вие сама можете да прецените.
— Имам странното чувство, че ми правите предложение за женитба, мистър Сатън — засмя се тя.
— Само се опитвам да ви убедя в предимствата, които притежавам, мила.
— Не е необходимо да си правите труда. Жалко за загубеното време. Аз ще продължавам да ви мразя.
— Наистина ли, прекрасна моя? — Той вдигна въпросително вежди. — Повече ли ме мразите, отколкото, да речем, Сайлъс Чамбърс? Или Смадли Гудфийлд?
Тя се обърна, без да отговори на въпроса му.
— Едва ли — отговори си сам той. — Смятам, че винаги бихте предпочели един истински мъж, който да топли леглото ви, отколкото тези тресящи се мухльовци, за които иска да ви омъжи баща ви. Пред вас са най-хубавите ви години и ако пренебрегнете себе си в името на дълга, питам се ще имате ли сили цял живот с отвращение да се въртите около един такъв съпруг?
Бузите на Ирайн пламнаха.
— Как изобщо си позволявате да ме обиждате с налудничавите си предложения, като че ли сте някакъв божи дар за жените на този свят? Вече ви обясних, мистър Сатън — по-скоро бих се омъжила за някой кръвопиец, отколкото да легна в едно легло с такъв като вас!
Въпреки тихия глас, с който той й отговори, думите му я стреснаха много повече, отколкото гръмогласните заплахи на баща й.
— Трябва ли да ви покажа, че подобни обиди могат да станат опасни за вас?
Ирайн се изправи, като трескаво придърпваше палтото. Изведнъж осъзна, че се намира тук съвсем сама с него и че ако реши да я притежава, той би могъл да направи с нея каквото си поиска. Въпреки това обаче тя не желаеше да му достави удоволствие, като му покаже, че се страхува от заканите му.
— Вие сте жертва на илюзиите си, господине, ако изобщо мислите, че някога ще легна доброволно в постелята ви.
Бърз като тигър, Кристофър скочи на крака, а тя със свито сърце затаи дъх. Нахалната му усмивка и неговите широки, полуголи гърди почти до лицето й я накараха да съжали, че го е раздразнила. Нямаше съмнение, че не е никакъв джентълмен и че винаги прави това, което си иска. И ако я пожелаеше…
Загръщайки се плътно в наметалото, тя се запрепъва назад, а той с подчертано бавни крачки тръгна към нея. Усмивката му беше зловеща. Щом се приближи, той настъпи с ботуша си дългата наметка за езда и с това спря по-нататъшното й отстъпление. Тя започна трескава да го дърпа и когато той се приближи още повече, пусна наметалото на земята и хукна със сподавен вик към другия край на обора. Порутените, голи стени не й предлагаха никаква закрила и тя се огледа за някакво оръжие.
— Оставете ме на мира! — Тя го гледаше със святкащи от гняв очи и се канеше да хукне отново, но Кристофър беше не по-малко бърз и силен от преди. Внезапно със скок се озова пред нея, така че широките му рамене закриваха целия свят наоколо. Ирайн разярено го заудря по гърдите, но при опита си да го отблъсне само разкъса ризата му. Силните му пръсти се обвиха около китките на ръцете й.