Ирайн се обърна, за да прикрие бликналите в очите й сълзи.
— В края на краищата моя работа е дали ще пожертвам девствеността си, но тя във всеки случай ми е прекалено скъпа, за да я харизвам на онези, които мъкнеш вкъщи да ме опипват. Но тебе не те засяга, нали? Ти им се умилкваш като някое улично куче и оставяш дъщеря си сама да се брани от тия диви зверове.
— Диви зверове, а? — Той отметна глава назад и изля в устата си последната капка ром, сетне погледна, сбърчил чело, към шишето, като че ли очакваше в него да се появи още от любимата течност. — Наистина, чудесно сравнение, щом единствената ти дъщеря така ужасно се е разглезила, че й е абсолютно безразлично какво иска от нея баща й. — Той сграбчи ръката й и я извърна към себе си. — Мислиш ли, че съществува друг изход? — Очите му се разшириха и придобиха измъчен вид. Той опря костеливите си юмруци върху корема. — Тук, вътре, ме гложди невероятен страх, като си помисля, че скоро ще ме тикнат в някоя влажна килия, която ще бъде и последното ми убежище. Аз съм притиснат до стената, момиче, и не виждам никакъв изход. Заклевам ти се, че ще ти потърся друг, а после още много кандидати, докато най-сетне намерим някой, който да отговаря и на най-високите ти изисквания!
— Знаеш много добре, че не искам да те видя в затворническата килия — отвърна Ирайн. — Но и аз имам някакво достойнство. В края на краищата нека веднъж завинаги да стане ясно, че всичко това е сделка и аз ще трябва да се продам за две хиляди фунта на някой от тези глупаци. Все пак не ме ли оценяваш твърде евтино, татко?
— Две! — Ейвъри отметна глава назад и се разсмя. — Умножи ги поне по две, момиче. Че колко са две хиляди! Две дължа само на онзи надут петел, а още толкова на търговците от Уиркинтън, които вече са по петите ми.
— Четири? Четири хиляди? — Ирайн изумена втренчи поглед в баща си. — Наистина ли искаш да кажеш, че срещу Кристофър Сатън си заложил две хиляди, след като вече си дължал на останалите хора такава сума?
Ейвъри не смееше да я погледне в очите, затова съсредоточено започна да изучава късите си, груби пръсти.
— Струваше ми се, че това е добър залог. Щях да изплатя дълговете си, ако този мръсник не беше си отварял толкова много очите и не беше толкова бърз.
По гърба на Ирайн внезапно преминаха студени тръпки.
— Означава ли това, че ти… си играл нечестно?
— Това просто бяха много пари, които се включиха в играта. Разбираш ли? Трябваше да предприема нещо.
Тя помисли, че губи разсъдъка си. Кристофър Сатън беше прав! Баща й мошеник! А Фарел? Беше защитавал бащината част, която никога не е съществувала!
Стомахът й се сви и изтласка всичкия й въздух. Неспособна да погледне баща си, тя се обърна настрани. Той беше допуснал Фарел да предизвика Кристофър на дуел, знаейки, че един от двамата може да бъде убит. Естествено надявал се е, че това ще бъде Кристофър Сатън. Самият той би го убил, само и само да скрие позора си. Но все пак Фарел плати цената на неговото мошеничество, а сега идеше нейният ред да бъде използвана като разменна монета в услуга на неговите интереси, също както майка й и брат й.
Гласът й звучеше раздразнено и възбудено, когато тя произнесе с нескрит сарказъм:
— А защо не ме заведеш веднага на пазара за длъжници и не решиш въпроса отведнъж? Ще ме продадеш за десет или за колкото там трябва години. Какво от това? Докато дългът ти бъде изплатен, аз вече ще съм прехвърлила тридесетте. След като си получиш парите, какво значение ще има дали съм омъжена, или съм робиня?
Ирайн замълча, очаквайки незабавното му възражение. Ала не чу нищо. Тя се обърна и с изненада погледна баща си. Той се беше подпрял с лакът върху облегалката на стола и я гледаше с налудничав блясък в очите.
— На пазара, казваш? — Той като че ли се развесели и потърка доволно ръце. — На пазара, а? Та ти си имала много добри идеи, момиче!
— Татко! — Едва сега тя осъзна напълно какво беше направила. Без да забележи, си беше послужила със сарказма на Кристофър и сега той се беше стоварил отгоре й като лавина. Тя се опита да обясни. — Аз го казах на шега, татко. Смятам, че ти не би приел сериозно подобно нещо.