Сигурно беше въздъхнала много тежко, защото шумът изведнъж спря и един грамаден, черен силует се надигна от стола. Човекът се приближи към леглото и като че ли неговата голяма, загърната в палто фигура се промени по един ужасен и потискащ начин, стана висока и се разшири. Скрити в сянката, чертите на лицето му не се виждаха. Пръстите, чиито нокти наподобяваха орлови, се протегнаха към нея и Ирайн предприе плах опит да се отдръпне встрани. Усилието обаче се оказа твърде голямо и тя не посмя повече да се противопоставя.
Мислите й неспокойно се лутаха в съновидения от пламъци и сенки, които отлитаха, без да намерят някаква опора. Огънят пламтеше, потапяше душата и тялото й в непоносима жега и я караше да се мята насам-натам. От устните й се изтръгваха откъслечни думи, когато се бореше със страха. Тъмнината я обгръщаше с ледения си дъх и като че ли обливаше тялото й със студени струи. От дълбините на мрака се появи едно крилато същество и седна в края на леглото й. Неговата смешна глава, клатеща се от едната на другата страна, я наблюдаваше внимателно с очи, които блестяха на слабата светлина в червени оттенъци. Тя започна да хленчи, когато съществото се приближи към нея, и дори сподавено изкрещя от страх.
Разтърсвана от треската, тя все пак успя да разкъса сивата мъгла на дните и мрака на нощите и си спомни за онези грижовни ръце, които поставяха мокри кърпи върху изгарящата й кожа, когато се унасяше в трескави сънища, или пък здраво я увиваха в кожата, когато мръзнеше и трепереше. Една силна ръка се вкопчваше в раменете й, пъхайки чашата между пресъхналите й устни. Властният глас, който й заповядваше да пие, сега кънтеше в ушите й. После тъмното тяло отново се отдръпваше назад, за да се отпусне край буйния пламък. Очите му следяха всяко нейно движение в очакване тя да се пробуди от трескавите сънища, но като че ли се страхуваха да не ги забележи. Ирайн не смееше да помисли каква цена щеше да поиска непознатото същество за всички тези грижи към нея.
Утринните лъчи прекъснаха съня й и тя започна да отваря все по-широко очи, докато най-после напълно се събуди. Завесите на леглото бяха завързани за черната странична подпора, за да може слънцето да влезе в нейния малък свят. Тя се беше върнала изцяло в действителността, но духът й все още витаеше в един сумрачен хаос от видения, които й пречеха да разбере къде се намира. Като че ли бяха изминали години, откакто напусна бащината си къща, и все пак от момента на своето спасение досега тя не можеше да си припомни нищо друго, освен някакви откъслеци от ужасни, кошмарни сънища.
Тъмнозеленото кадифе на балдахина привлече вниманието й и тя се загледа в избродирания с нежни цветове герб. Започна да се чуди как е попаднала в тези помещения и в това феодално легло. Два елена, извезани с алени, кафяви и златни конци, стояха изправени на задните си крака, а в дъгата над герба железен юмрук стискаше здраво прекършени рога. Стана й ясно, че това не беше обикновено легло, а специална мебел за някой благородник и неговата дама.
Помещението беше огромно, много старо и миришеше на мухъл, като че ли не е било обитавано от дълго време. Някой се беше постарал да избърше отгоре-отгоре праха, наслояван с години, но все пак недостатъчно, за да направи обстановката годна за живеене. По тъмните, масивни греди на тавана висяха паяжини, както и по няколкото избелели и замърсени гоблена на стената — всички те бяха свидетели на отдавна отминало време, от което никой вече не се интересува. През мръсните стъкла на високите тесни прозорци проникваше слънчева светлина и чертаеше странни фигури върху каменния под, който беше пометен, но въпреки това неотложно се нуждаеше от основно почистване.
В камината, цялата почерняла от саждите, пращеше огън, който създаваше уют. До нея беше поставено голямо, богато резбовано кресло, а точно насреща му стоеше друго, но по-малко. От дясната страна на леглото кадифени завеси закриваха банята и тоалетната, лукс, който човек трудно би могъл да си представи, че съществува в една обикновена провинциална къща.
Ирайн се надигна съвсем бавно и се подпря на лакти. Опита се да свикне с новата обстановка и внимателно подпъхна няколко възглавници зад гърба си. Очите й блуждаеха из стаята и отново се спряха на кожата, в която се беше сгушила. Възхитена, тя погали с едната си ръка меката като коприна козина и после вдигна до лицето си, чувствайки допира до страната си. Гледката на голото й тяло извика у нея смесица от неуловими и объркани чувства. Споменът за един едър, тъмен силует, обкръжен от червено слънце, се блъскаше в главата й заедно с дрезгав и неясен шепот. Тя не беше в състояние да види ясно и да подреди бързо преминаващите пред очите й объркани възприятия. След като разбра, че не може да възстанови миналото в съзнанието си, почувства как несигурността й нараства, но заедно с нея растеше и убеждението, че най-хубаво е да забрави всичко, което се е случило.