Донесоха вода за ваната и приготвиха чисти ленени кърпи и сапун. Аги се беше постарала всичко да бъде сложено съвсем близо до леглото, макар че Ирайн се опитваше да я убеди, че вече се чувства достатъчно укрепнала и силна. Но жената точно следваше указанията на господаря си и обясни без заобикалки, че на всички прислужници е заповядано да полагат особено големи грижи за гостенката.
Тъй като се срамуваше да се измъкне гола изпод кожената си завивка, Ирайн изчака икономката да излезе и тогава стана да се къпе. Примъкна се внимателно до ръба на леглото, а след това смело стъпи на пода. Краката й трепереха от слабост, кръвта се качи в главата й, така че се наложи да почака известно време, докато стаята престана да се върти пред очите й. Трябваше наистина да признае, че е надценила силите си. Въпреки това Ирайн беше твърдо решена да стане, да се облече и да потърси лорд Сакстън веднага след завръщането му, за да изясни онова, което се беше случило с нея.
Тя обмисляше от всички страни ситуацията, в която се намираше, и стигна до заключението, че единствената й надежда е да измоли свободата си от него. Вероятно лорд Сакстън нямаше представа какво се кани да направи баща й, след като тя се върне. Ако му разкрие как стоят нещата, той може би ще й влезе в положението и ще й разреши да отпътува нанякъде сама. В сърцето си тя горещо се молеше всичко да протече точно така.
Банята я освежи, но когато започна да изтрива кожата си с кърпата, имаше чувството, че това вече е правено преди време от нечии груби, костеливи ръце. При тази представа по гърба й полазиха студени тръпки. Все пак мисълта беше толкова невероятна, че Ирайн не й отдаде особено значение. Просто я отхвърли, причислявайки я към своите кошмарни сънища, и облече ризата си.
След това намери четката и гребена си на тоалетната масичка и макар че бързо се уморяваше и трябваше често да си почива, все пак успя да среши обърканата си коса и накрая да вдигне плитките си на кок. Така нагласена, тя облече най-хубавата си синя рокля и предпазливо излезе от стаята.
Вън от спалнята също личеше, че къщата не е била поддържана от прислуга в продължение на месеци, а може би и на години. От сводестите тавани на коридорите висяха гроздове паяжини, безразборно сплетен и в причудливи фигури, а мебелите, край които минаваше, явно от дълго време стояха покрити с бели калъфи и върху тях се беше наслоил пласт мръсотия. Ирайн продължи по-нататък и изведнъж се озова пред една стълба, отвеждаща надолу, чиито широки стъпала се виеха около четириъгълна колона с ниши във формата на миди. Тя се спусна по нея и стигна до едно помещение, което изглеждаше като вътрешност на огромна кръгла кула. Вляво откри тежка дървена врата с огромен катинар, която, вероятно, водеше към кабинета на господаря. Малък, покрит с кристално стъкло прозорец позволяваше да се хвърли поглед към широкия изровен път пред портала.
От срещуположната страна започваше къс сводест коридор, който водеше към просторна зала. Една млада жена миеше каменния под. Тя се изправи, когато Ирайн тръгна бавно из залата, и каза нещо, посочвайки с ръка зад гърба си.
Ирайн тръгна в посоката, която й показа момичето, и дочу приглушени гласове. Тя блъсна тежката врата и попадна в кухнята. Видя, че икономката и още три други жени са се заели да направят старомодната кухня отново използваема. Един млад мъж беше коленичил пред камината и остъргваше старата пепел и цели парчета сажди от стените. Друг, по-възрастен мъж се опитваше да излъска голям меден казан. Готвачът току-що беше почистил една маса и приготвяше дивечово месо със зеленчуци за вечеря.
— Добър вечер, мадам — бодро я поздрави икономката, бършейки ръце в дългата бяла престилка. — За мене е голяма радост да ви видя отново на крака. Чувствате ли се вече по-добре?
— Малко по-добре, благодаря. — Ирайн се огледа. Не очакваше да намери господаря в кухнята, но се надяваше да разбере къде е. — Не се ли е върнал още лорд Сакстън?
— О, не, мадам. — Жената бавно тръгна по каменния под към нея. — Господарят каза, че ще отсъства няколко дни.
— Ах, така ли? — Ирайн въздъхна, дълбоко разочарована. Значи няма да има възможност да му обясни своя случай, преди прислужниците да я върнат при баща й.
— Мадам?
Ирайн вдигна очи.
— Какво има?
— Може би имате нужда от нещо?
Тя замълча колебливо и после каза:
— Не, в момента не. Ако нямате нищо против, бих желала да се поразходя наоколо и да разгледам къщата.