С безброй въпроси в главата си тя се върна обратно в спалнята. Нямаше сили да продължи търсенето, дори и да я преследваха образите на Смадли и Хартфорд, събрани ведно. Потъна уморена в леглото и без да се съблича, се зави плътно с кожата. Единствената й надежда беше, че през нощта ще се промъкне тайно до конюшнята, ще отвърже Сократ и ще успее да тръгне на път. Сега обаче се нуждаеше от почивка, за да събере достатъчно сили.
Надвечер й донесоха още една табла с ядене, а когато по-късно Аги отново дойде да й помогне за нощния й тоалет, тя й предложи топъл пунш и настоя младата жена да го изпие.
— Ще премахне болките в крайниците ви и ще ви даде сили. Утре сутринта, мадам, ще се чувствате като новородена.
Ирайн опита от ароматното питие и го намери доста вкусно. Приятна топлина премина по цялото й тяло. Вероятно въздействието му щеше да е точно такова, каквото й го беше описала Аги.
— Мисля си — започна тя колебливо, — дали не е възможно да ме отведете някъде другаде, а не в Маубъри. Разбирате ли — тя сви рамене, — имах там едни недоразумения с баща си и затова не искам да се връщам при него.
— Много съжалявам, мадам, но що се отнася до това, лорд Сакстън беше абсолютно категоричен. — Тонът на Аги беше изпълнен със съчувствие.
— Разбирам — въздъхна Ирайн. — Трябва да изпълните това, което е заповядал господарят.
— Именно, мадам. Нямам друг избор. Наистина много съжалявам.
Ирайн отпи още една глътка, преди да запита:
— А можете ли да ми разкажете нещо за източното крило на сградата? Изгорялото?
Лицето на Аги придоби замислен и предпазлив израз, преди да отговори.
— За него трябва да питате самия лорд Сакстън, мадам. Той ми е наредил да не говоря с никого по този въпрос.
Младата жена бавно кимна.
— При това положение естествено вие не можете да действате против неговите желания.
— Не, мадам — измърмори икономката.
— Навярно сте му много предана — забеляза Ирайн с примирителен глас.
— Да, така е. — Това беше тих, но много убедителен отговор.
След тези думи Ирайн се отказа да настоява повече пред жената. Тя вдигна чашата, за да изпие остатъка от питието, остави я настрана и се прозя, закривайки уста със слабата си длан.
Аги се засмя дружелюбно и оправи кожената завивка на леглото.
— Сега ще спите чудесно, мадам. Затова можете да благодарите на пунша. Помага много при безсънни нощи и при физическа слабост.
Ирайн се сгуши в приятната топлина на леглото и с изненада забеляза как мускулите й започнаха да се отпускат. От задоволство тя едва не започна да мърка, чудейки се защо се е противопоставяла толкова дълго на съня, който вече я оборваше.
Студен, бурен вятър духаше и размяташе пухкавите като памук облаци из сутрешното небе, докато Ирайн притеснено чакаше кочияшът да се качи на капрата. Нямаше съмнение, че завръщането й в Маубъри щеше да бъде тържествено и пищно. Голямата черна карета изглеждаше доста старомодна, но не й липсваха нито удобствата, нито луксозното обзавеждане. Вътрешността й беше изящно тапицирана с тъмнозелено кадифе, а от външната страна на вратата стоеше същия онзи герб, който беше видяла над леглото на господаря — белег за стария благороден произход на семейството.
Разпалените уверения на икономката за това, колко добре и здрава изглежда, потвърждаваха убеждението на Ирайн, че Аги Кендал само е искала да й помогне и да я ободри, като я накара снощи да изпие пунша. Добродушната и сърдечна жена й се струваше неспособна на измама! А и Ирайн не смееше да я разочарова, отказвайки й питието. Въпросът, дали наистина имаше възможност да избяга или не, оставаше без отговор.
— Довиждане, мадам — извика Аги от настлания с камъни път, отвеждащ до входа на кулата. — Бог да ви благослови!
Ирайн се наведе напред и махна с ръка за сбогом.
— Много ви благодаря за сърдечните грижи, мисис Кендал. И прощавайте, ако съм ви създала затруднения.
— О, напротив, мадам! Никакви затруднения не сте ми създали. За мене беше удоволствие да се грижа за мило младо момиче като вас. Вие разсеяхте малко мрачното настроение, което цареше в тази къща. Твърде дълго е била празна, нали ме разбирате.
Ирайн кимна и хвърли бегъл поглед към фасадата на господарската къща. Беше доста безцветно здание в ренесансов стил, което внушително се издигаше зад една огромна кула, чийто връх стърчеше чак до височината на комина. Опожареното крило почти не се виждаше оттук, но около него всичко бе обрасло със сухи бурени. Откъм страната на склона имаше тъмни гъсти гори, които се простираха зад къщата и покрай пътя. Това беше същият път, който отвеждаше през ниските хълмове чак до Маубъри, а и по-нататък. На север се разстилаше тесният морски залив, подобен на река, течаща пред хоризонта, понякога син, понякога блестящ на слънцето, а често и затулен от ниски облаци.