Ейвъри побесня.
— Какво!?
— Не съм го виждал от три години.
— Как така не си го виждал? Нали работиш при него?
— Все още не съм имал възможността да се видя с лорд Сакстън, откакто той се завърна обратно в имението Сакстън Хол.
— А откъде изобщо знаеш, че работиш за лорд Сакстън?
— Това го знам от мисис Кендал, тя го е виждала.
— Мисис Кендал? — Ейвъри смръщи чело.
Ирайн обясни по-нататък:
— Това е икономката на лорд Сакстън.
Ейвъри още повече се намръщи и лицето му придоби сърдит израз. В това, което твърдяха, той не виждаше никакъв смисъл и си мислеше, че го вземат за глупак и му се подиграват. С кратко движение на ръката той изпрати Ирайн вкъщи. А когато тя се отдалечи, заговори пак с прислужника.
— Не познавам твоя господар, нито знам какви са били мотивите му, но който и да е той, можеш да му предадеш моята благодарност, че ми върна дъщерята. Когато и да реши да дойде в Маубъри, да знае, че е добре дошъл в моята къща.
Каретата зави обратно и се отдалечи в северна посока. Жителите на селото се разпръснаха, узнали една история, която щяха с удоволствие да преразказват и да украсяват. Те почти бяха забравили как е изглеждал пожарът в Сакстън Хол. Отдавна вече не си спомняха отделни подробности, но това нямаше да им попречи да разказват за събитието така, сякаш все още е пред очите им.
Кметът хвърли мрачен поглед към сина си, който продължаваше да стои там и да държи юздите на Сократ.
— А ти имай добрината да измислиш къде ще подслониш животното, така че сестра ти никога повече да не го намери. Или ще нахраня с него кучетата.
Ейвъри влезе в къщата, тръшна вратата след себе си и се изправи пред Ирайн, която го очакваше, застанала до стълбата. Скръстил ръце пред гърдите си подобно на благосклонен монарх, той се обърна към нея:
— Хайде сега, моя прекрасна дъщеричке, да чуя обясненията ти за това, какво те накара да избягаш от къщи.
Ирайн леко се обърна и повдигна брадичка:
— Бях решила да не се поддавам повече на твоите прищевки. Исках да си намеря някаква работа, където и да е, и бях готова да тръгна по свой собствен път. Никога нямаше да се прибера, ако лорд Сакстън не беше заповядал да ме върнат обратно.
Ейвъри я прониза с поглед.
— Е, добре, момиче, след като си решила да не се подчиняваш повече на своя добър баща, на мене не ми остава нищо друго, освен да сваля доверието си от тебе. И аз си имах грижи, до наддаването остават само няколко дни и всички мъже вече се питат дали не съм се подиграл с тях.
Ирайн му отговори раздразнено:
— Ти наистина си имал големи грижи, татко, но за разлика от моите, това са грижи, които ти сам си си навлякъл. А моите ми бяха натрапени от друг!
— Били са ти натрапени! Я гледай ти! — Лицето му почервеня и той заговори ядосано: — Така значи! Ами месеците, през които се грижих за тебе, след като майка ти почина! Не съм ли ти давал всичко, каквото можех: ядене, за да си напълниш стомаха, покрив над главата и от време на време по някоя нова рокля… Само и само да те направя щастлива. — Той се преструваше, че не забелязва подигравателното й изражение. — А освен това се постарах да изпълня най-големия си бащински дълг, като ти намеря подходящ съпруг.
— Подходящ съпруг? Торба кокали или пък някой безподобен дебелак, който не е в състояние да си види пръстите на краката? Една лигава мишка в мъжки образ, с грабливи нокти на ръцете? Или пък някой треперещ старец, дотолкова склерозирал, че не е способен сам да си намери жена? Подходящ съпруг, казваш? — Тя се усмихна презрително. — По-скоро подходяща кесия пари за човек, който страшно се нуждае от тях.
— Както и да е — процеди през зъби баща й. — За всеки случай вратата на спалнята ти ще остане заключена през нощта, и то дотогава, докато наистина напуснеш този дом завинаги. През деня няма да излизаш никъде, без да те придружаваме Фарел или аз… а когато дойде търгът, тогава ще видим каква цена ще получиш.
— Отивам си в стаята. — Ирайн говореше със спокоен, делови тон. — Ще остана там, независимо дали ще заключваш вратата или не, и ще се явя на твоето наддаване. Държа ти своевременно да бъдеш готов с всичко. Сватбата трябва да се състои един ден след търга, тъй като възнамерявам да остана в тази къща само една нощ след продажбата. А когато си отида, ти вече няма да имаш възможност да ми налагаш каквото и да било.
ГЛАВА СЕДМА
Половин час преди определеното време Фарел стоеше пред гостилницата и съобщаваше на всички, които минаваха оттам:
— Ей, хора, чуйте! Чуйте, хора! След малко ще започне наддаването за дъщерята на кмета, Ирайн. Чуйте! Чуйте! Елате всички! Кой ще поиска ръката й и ще се ожени за нея?