Кристофър отново прибра документите в палтото си.
— Вие взехте своето решение и аз ще изчакам края на събитията. Бъдете сигурен, че ще изискам парите да ми бъдат изплатени в пълен размер, преди да приема случая за приключен. — Той почука върху периферията на шапката си. — Довиждане дотогава.
Ейвъри избута напред дъщеря си, която стоеше като парализирана, и я накара да се изкачи по стълбата. За Ирайн това беше много деликатен момент. Тя искаше да запази изражението си на сдържаност и презрение и да посрещне всичко със спокойна твърдост, но дълбоко наранената й гордост и страхът пред неизвестното бъдеще я сразиха. В един миг тя почти ослепя от напиращите в очите й сълзи и се спъна в полите на роклята си. И още веднъж една ръка й се притече на помощ. Дългите пръсти обхванаха лакътя й и я подкрепиха, докато тя отново си възвърна равновесието. Ядосана сама на себе си, че се е показала толкова слаба, Ирайн вирна брадичката си. Сивозелените очи се впиха в нея с израз, който можеше еднакво да означава както страст, така и съчувствие. Тя не можеше да го издържи повече.
— Моля… недейте… не ме докосвайте — прошепна тя.
Ръката му се отдръпна и той се засмя късо и подигравателно.
— Когато казвате това на съпруга си, мила моя, не забравяйте да бъдете по-енергична. Може би тогава ще постигнете по-голям ефект.
Той се отдалечи със спокойни крачки и през воала от сълзи Ирайн видя как каретата на Талбот мина край нея и как от прозореца отново се подаде лицето на Клаудия.
— Я виж ти, Кристофър, какво правите тук? — Клаудия показа обидена физиономия, когато той се приближи до каретата. — Само не ми казвайте, че искате да си вземете жена на търг! За мъж с вашето богатство и външност има и по-добри възможности от Ирайн Флеминг.
Кристофър можеше да се досети кого има предвид тя.
— Тук съм, за да си получа парите по един доста значителен дълг.
Клаудия се засмя облекчено.
— Добре, това мога да го разбера. Имате късмет, че не е заради нещо друго! А аз вече си мислех, че сте си загубили разсъдъка!
Нежна усмивка пробягна по устните му:
— Не съвсем.
— Хайде, приближете се, джентълмени — извика Ейвъри като на панаир. — Елате насам да си оплакнете очите, погледнете това любвеобилно дете. Положително не сте срещали друга, с която да я сравните. Елате и вижте! Наддаването ще започне всеки момент.
Ейвъри свали палтото на Ирайн и когато тя понечи да му се противопостави, той се засмя и го смъкна от гърба й с подигравателен жест. Шумен израз на одобрение се вдигна от редиците на зрителите, щом мъжете приковаха погледи в обекта на търга. Ейвъри пъхна пръстите си в гъстия кок на Ирайн и остави дългите й коси да се разпилеят по раменете.
— Погледнете, джентълмени, не струва ли тя колкото цяло състояние!
Ирайн беше стиснала челюсти и гледаше надолу към тълпата ококорени сладострастници. Чувстваше как по гърба й пълзят топли вълни и с огромни усилия успяваше да запази равновесие. Тя вдигна глава и затаи дъх, когато забеляза, че Кристофър я гледа с цялото си внимание. Изведнъж си пожела да не е била толкова горда и неразумна и да не е отхвърляла неговото предложение. В тълпата не беше забелязала нито един, при вида на който да не я полазват, студени тръпки, а гърлото й да не се стяга от ужас.
Клаудия присви очи, когато видя накъде е насочен погледът на Кристофър. Тя се покашля и сладко се засмя, щом той се обърна.
— С удоволствие бих ви поканила на езда извън селото, Кристофър, но както изглежда, вие сте много заинтересован от развоя на събитията. Сигурно предпочитате да останете тук? — С пламнали очи тя очакваше той да отрече.
— Моля да ме извините, мис Талбот. — По устните му пробягна кротка усмивка. — Но се касае за значителна сума, която ми дължат, а това е единствената възможност да си я получа.
— О, наистина ли? — Тя успя все пак да прикрие раздразнението от неговия отказ. — Значи ще трябва да ви оставя да се занимавате със сделките си. — Не можа обаче да сдържи един въпрос, изпълнен с надежда: — Ще ви видя ли по-късно?
— Тази вечер напускам Маубъри. Делата ми тук приключват и не зная кога ще се върна отново.
— О, но вие трябва непременно да се върнете — извика тя. — Как ще ви видя отново, ако не се върнете?
Кристофър беше развеселен от прямотата на дамата.
— Ще запазя стаята си в странноприемницата. Кой знае, може би не след дълго ще се върна.
Клаудия въздъхна облекчено.
— Трябва непременно да ми съобщите кога ще дойдете пак, Кристофър. През зимата татко ще даде бал и аз ще бъда смъртно огорчена, ако вие не присъствате. — Устните й се присвиха ядно, когато той само я погледна през рамо, без да отговори. Клаудия си каза, че сделките му тук бяха прекалено тясно свързани с дъщерята на кмета. — Трябва да тръгвам сега, Кристофър, но ако все пак плановете ви за вечерта се променят, помнете, че аз съм си у дома. — Устните й се разтеглиха в едва забележима усмивка. — Баща ми е все още в Лондон и ще отсъства доста време.