— Ще го имам предвид — отвърна Кристофър и вдигна ръка към шапката си за довиждане: — Желая ви приятен ден!
Клаудия наведе глава за сбогом, раздразнена от факта, че той не направи никакъв опит да я задържи. Все пак тя се утешаваше с мисълта, че ако Кристофър има сега някакъв интерес към Ирайн, той бе напълно безперспективен. Веднага след търга тя щеше да стане жена на друг и следователно недостъпна за него.
Каретата на Клаудия зави по улицата и Кристофър отново съсредоточи цялото си внимание в наддаването. Беше се облегнал удобно на една греда и не откъсваше очи от Ирайн.
— Джентълмени, вие сте дошли тук с надеждата да си намерите жена и ето че тук има една… за едного от вас! — Ейвъри се смееше високо и сочеше с пръст към тези, които се бутаха напред, за да виждат по-добре. После застана сериозно и хвана ревера на палтото си. — Аз съм й дал дума, че вие, господа, не мислите за нищо друго, освен за брак, и че ще се държите като джентълмени. Аз самият ще бъда свидетел при венчавката и няма да търпя никакво шикалкавене. Ясно ли се изразих?
Силно отвращение обхвана Ирайн, когато погледът й попадна на мъжа, когото тя беше оприличила на сив мишок. Той се беше добрал до първата редица и самодоволната му усмивка показваше, че ще бъде измежду най-сериозните претенденти. Ако успееше да спечели търга предлагайки най-голямата сума, сигурно щеше да иска реванш, че тя го беше отхвърлила първия път. При това положение тя нямаше да види ни бял ден, ни нощ.
Ирайн отново плъзна поглед на лицата на насъбралите се хора. Смадли Гудфийлд поне не се виждаше между тях, но Сайлъс Чамбърс беше там. Неговата скромна карета беше спряна наблизо, а старият му, съсухрен кочияш трепереше, загръщайки се в изтънялото си палтенце.
Мъжете, които се бяха скупчили около трибуната, в по-голямата си част не представляваха нищо особено. Всички те, с изключение на един, следяха с голям интерес онова, което ставаше наоколо. Само някакъв побелял, изискано облечен мъж седеше на сгъваем стол, който явно сам си беше донесъл, и изцяло се беше вглъбил в книгата, поставена на коленете му. Доколкото можеше да се съди, цялото му внимание беше насочено към цифрите в търговския му дневник.
Ейвъри вдигна високо разперените си ръце, за да накара тълпата да млъкне и да се съсредоточи:
— Е, джентълмени, както вече сигурно сте чули, моите дългове ме принуждават да прибягна към най-лошото. В противен случай никога не бих се решил на тази стъпка. Но вие започнахте да ме дебнете вече от всеки ъгъл и особено ей онзи там. — Кметът посочи за миг към Кристофър Сатън. — Той дойде чак у дома, за да иска да му се изплатя. Имайте милост към един човек и към неговата млада дъщеря, която все още не е принадлежала на никой мъж. Тя беше истинска утеха за Фарел и за мен в годините, откакто почина майка й. Но ето че вече е на възраст, когато може да си има съпруг и да се освободи от тежкото бреме да се грижи за нашето семейство. Следователно, изискани господа, не се скъпете да развържете кесиите си. Пристъпете напред, ако наистина имате сериозни намерения. Не се страхувайте! Насам, елате по-близо!
Той хвърли поглед към очукания часовник, който носеше в джоба на жилетката си, и показа циферблата на публиката:
— Уреченият час вече мина, значи можем да почнем. Какво чувам от вас, джентълмени? Какво чувам сега? Хиляда фунта ли чух? Хиляда фунта?
Сайлъс Чамбърс беше първият, който се отзова на поканата и предпазливо вдигна ръка. Доста колебливо той отвърна:
— Да… да, хиляда фунта.
В далечината Кристофър разлисти свитъка с документите и откъсна няколко хартийки. Размаха ги във въздуха, за да привлече вниманието на Ейвъри върху себе си, и само с устни прошепна: „Един бакшиш за почерпка.“
Лицето на Ейвъри почервеня и той продължи двойно по-усърдно:
— А, джентълмени, я се вгледайте в наградата, която ще получите, ама по-внимателно. Моята собствена дъщеря с безупречната й красота! Интелигентна, може да чете и да пише. Има чудесен ум за смятане. Истинска печалба за всеки мъж, който я вземе.
— Хиляда и петстотин — прозвуча един груб глас от тълпата. — Хиляда и петстотин за тая женска!