По лицето на Кристофър се изписа израз на недоверие. Той внимателно се взря в Ирайн, като че ли искаше да прецени колко в действителност струваше тя, при което смръщи вежди. В този момент Ирайн беше убедена, че ако се намираше по-близо до него, сигурно щеше да му издере очите.
— Значи пет хиляди! — съобщи Ейвъри в най-добро настроение. — Пет хиляди! Веднъж! Вашите последни шансове, джентълмени. Пет хиляди втори път! — Той се взираше в притихналата тълпа, но нито една ръка не се вдигна. — Пет хиляди за трети и последен път! Значи за този господин тук! — Той плесна с ръце и посочи към елегантния мъж. — Вие спечелихте едно чудесно създание, господине!
— О, аз не наддавах от свое име — обясни той.
Веждите на Ейвъри се повдигнаха високо.
— Вие сте наддавали за някой друг? — След утвърдителното кимване на мъжа, той попита: — И за кого именно?
— За лорд Сакстън.
Дъхът на Ирайн спря и тя изумено погледна към господина. Само някакъв кошмарен образ, приличен на безформен дух, витаеше в спомените й и тя не можеше да си представи нито лицето, нито фигурата на мъжа, който се беше грижил за нея, докато беше болна.
Ейвъри не беше съвсем убеден.
— Имате ли някакво доказателство, че действате от негово име? Бях чул преди време, че негова светлост лордът бил мъртъв.
Мъжът извади едно писмо, запечатано с червен восък, и го подаде на Ейвъри.
— Аз съм Торнтън Джагър — съобщи той. — Както е обяснено в писмото, аз съм адвокатът на семейство Сакстън и работя при тях от години. Ако имате съмнения, аз съм убеден, че тук ще се намерят хора, които да потвърдят достоверността на печата.
В тълпата се надигна глъчка, бъркотия от думи, предположения и много малко факти. Ирайн долавяше изрази като „обгорял“, „овъглен“, „отвратителен“ и постепенното им осъзнаване я караше да изтръпва от ужас. Тя се бореше със самата себе си, искаше да запази спокойствие, но в този момент адвокатът се изкачи по стъпалата към подиума. Той остави една кесия, пълна с пари, върху малката масичка и сложи подписа си под договора от името на лорд Сакстън.
Кристофър си проправи път през тълпата и също се покачи на платформата. Той размаха документите за дълговете на Ейвъри под носа му.
— Искам всичките тези пари с изключение на петстотин фунта, които остават за вас. Сметките дотук възлизат на четири хиляди и петстотин фунта. Да имате нещо против?
Ейвъри гледаше втренчено към мъжа, извисил се над него. Беше се надявал, че ще може да запази малко по-голяма част от парите за себе си. Той обаче много добре знаеше какви сметки беше оставил в Лондон, а като се прибави към тях и дългът към Кристофър от играта на карти, всичко далеч надхвърляше пет хиляди фунта. Все пак се беше измъкнал дяволски добре от цялата бъркотия и не можеше да направи нищо друго, освен мълчаливо да се съгласи.
Кристофър взе кесията, отброи бързо петстотин фунта от нея и хвърли монетите на масата. Остатъка сложи в джоба на палтото си и посочи с пръст към свитъка с полиците.
— Никога не съм мислил, че ще съберете дори и половината от тази сума, но както изглежда, нямам основание да съм недоволен. От днес нататък между нас няма неуредени сметки.
— Чумата да ви тръшне! — изръмжа Ирайн гневно, застанала до рамото на Кристофър. Невъзмутимият начин, по който той приключи със случая, я караше да се гневи срещу него много повече, отколкото срещу баща си. И преди някой да успее да я спре, тя грабна пакета с документите от ръцете му, а също и няколко монети от масата. След това побягна с единственото желание да не ги види повече и двамата.
Ейвъри искаше да я настигне, но Кристофър го спря.
— Махнете се от пътя ми! — изкрещя Ейвъри. — Тая никаквица ми взе парите!
Кристофър се дръпна настрана. Докато Ейвъри се отдалечаваше от трибуната, Фарел хвана Кристофър за ръкава и го обвини със сърдит глас:
— Вие го направихте нарочно! Аз видях!
Кристофър повдигна рамене и спокойно отговори:
— Вашата сестра имаше право да вземе всичко, то й принадлежи. Исках само да се уверя, че ще успее да го стори.
Младокът не можа да намери отговор на това обяснение. Той взе остатъка от парите и ги сложи в джоба си. Накрая повдигна сакатата си ръка и се засмя злобно:
— Поне най-после се отървахме от вас.
Кристофър впери нахално очи в него, докато накрая Фарел сведе поглед. Той се обърна, слезе по стъпалата и тръгна след членовете на своето семейство.