Ирайн се отърси от ужасния кошмар и едва не побягна от стаята в пристъп на панически страх. Само с цялото усилие на волята си успя да прогони тази представа. Чувстваше се като човек, попаднал в ураган и знаещ, че той ще отмине. Но докато стане това, човекът стиска зъби и се свива, за да го преживее.
Аги прекоси пъргаво стаята и отвори шкафа, за да й покаже богатия избор от дрехи, които той съдържаше. Тя извади някои, за да ги разгърне пред Ирайн и да й демонстрира изящните дантели на фино изработените ризи и нощници. Извади прилежно и малките обувки с високи извити токове и богата украса. А после — шапки с пера и дантели, при вида на които някоя като Клаудия Талбот би пребледняла от завист.
Ирайн се събуди от унеса си и забеляза, че милата жена следи реакцията й. Розовото лице, набраздено от множество бръчки, беше пълно с очакване. Ирайн не искаше да я разочарова.
— Всичко е чудесно, Аги — каза тя с усмивка. Наистина не бяха много младоженките, които получаваха такива подаръци в деня на сватбата си. Напротив, обикновено съпругът оглеждаше донесения от булката чеиз. Ирайн твърде добре знаеше, че дълговете на баща й бяха погълнали чеиза й и в крайна сметка бяха усложнили цялата й съдба.
— Господарят е помислил за всичко, наистина за всичко — каза икономката, докато дърпаше завесите, за да й покаже малката баня. — Много искаше да направи всяко нещо така, че да ви е удобно.
В гардероба, който блестеше безупречно чист, тя откри поръбени с дантела ленени кърпи, а в ъгъла имаше голямо огледало, както и кристални шишенца с благовонни масла и флакончета с парфюм, доставени след последното й посещение тук. Всичко беше подредено така, че да е удобно и същевременно да задоволи и най-ексцентричните желания.
Но дори и при вида на всичките тези подаръци Ирайн не можа да се стърпи да не заприказва за мъжа си.
— Вие, изглежда, познавате лорд Сакстън по-добре от който и да било друг, Аги. Що за човек е той всъщност?
Икономката гледа известно време младата жена и по отчаяното изражение на лицето й можа да познае какви терзания измъчват душата й. Макар че съчувстваше на момичето, тя имаше задължения и към господаря си. В стремежа си да разкрие на новата си господарка част от нещастията, сполетели семейство Сакстън, Аги заговори съвсем спокойно, а не с обичайния си емоционален тон:
— Познавам господаря достатъчно добре, за да разбера защо подхвана нещата по този начин, мадам. Семейството му изтърпя много от убийци и хора, които се имат за много важни особи. Старият лорд Сакстън беше нападнат посред нощ и убит пред очите на близките си от банда разбойници. Мери Сакстън се опасяваше, че ще убият и останалите от семейството и затова избяга с децата. Преди около три години се завърна по-големият й син и предяви претенции за титлата и земите. — Аги наклони глава на изток. — Видяхте обгорелите руини на новото крило. Някои твърдят, че е било подпалено умишлено от убийците на лорда. И то точно по времето, когато там е бил синът му.
— Тези обгаряния, които той спомена… — изплъзна се от устата на Ирайн, — от пламъците на пожара ли са?
Аги се извърна и се загледа в камината, наблюдавайки променливите цветове на пламъка.
— Господарят лично е преживял много, но ми заповяда да не ви разказвам нищо. Помислих си само, че ако знаете все пак нещичко, няма да се страхувате така от него.
Раменете на Ирайн увиснаха. Разочарованието и едно необикновено усещане за умора бяха подкопали силите й. Събитията от днешния ден бяха я изтощили и душевно, и телесно, а разказът на икономката само беше подсилил лошите й предчувствия.
— Ако нямате нищо против, Аги — каза тя с тих глас, — бих искала сега да остана сама.
Проявявайки разбиране към състоянието й, жената предложи:
— Да ви оправя ли леглото, за да си починете малко, мадам? Или може би да ви извадя някои дрехи?
Ирайн поклати глава.
— Не сега. По-късно.
Аги кимна и тръгна към вратата. Там спря с ръка на дръжката, за да види дали Ирайн не се нуждае от още нещо.
— Това всъщност не ме засяга, мадам — поде тя колебливо, — но само ако можехте да проявите малко търпение, лорд Сакстън е… Е, да, вече споменах, че не бива да говоря за него, но ще ви кажа едно: когато го опознаете истински, ще се изненадате от това, което ще откриете под неговите дрехи. И ако искате да ми се доверите, мадам, вярвам, че няма да сте никак разочарована. И благодаря, мадам.