Преди Ирайн да отвори уста, за да й зададе нови въпроси, жената се шмугна през вратата и я затвори след себе си. Останала за пръв път сама, откакто напусна бащината си къща, Ирайн спря в средата на стаята и безучастно впери поглед пред себе си. Младоженка в Сакстън Хол, помисли си тя неохотно. Господарка на един дом, който се преобразяваше пред очите й като хамелеон. Лицето й се разтегли в крива усмивка. Ако можеше и мъжът й да се преобрази така и под жабешката кожа да се покаже прекрасен принц…
Ирайн отпъди тези мисли и се укори, че се отдава на празни мечти. Трябва да живее с действителността. А това означава да приеме лорд Сакстън такъв, какъвто е. Връщане назад нямаше.
Мина повече от час, докато Ирайн успее да преодолее унинието си дотолкова, че да огледа дрехите в шкафа. Но нито мекото кадифе, нито фините ленени тъкани можеха да разсеят твърдото й убеждение, че нещата вървят зле. Тя гледаше е мрачен поглед дрехите, които лорд Сакстън беше купил за нея.
Не можа да открие никакъв недостатък по тях, но и не можеше да се зарадва на притежанието си. Пред очите й бяха изложени прелести, за които всяка жена мечтае. Но тя знаеше, че би оставила всичко това с лека ръка на някоя друга, стига тя да заеме мястото й на съпруга на лорд Сакстън. Часът, в който трябваше да се отдаде на съпруга си, бързо наближаваше и в този момент мисълта за смъртта вече никак не я плашеше.
Без да се колебае много коя рокля да избере, тя взе една от розов сатен със зелена гарнитура и я хвърли на леглото. Мисълта, че трябва да се срещне със съпруга си долу в салона за сватбената вечеря, я изпълваше с неприятно чувство. Но ако останеше в стаята си, той може би щеше да дойде още по-скоро при нея, отказвайки се от формалностите. Тя не искаше да създава у него усещането, че гори от нетърпение двамата да останат насаме, затова побърза да се приготви.
Повика Аги, която дойде заедно с млада жена на име Теси. Бяха я довели в Сакстън Хол от Лондон като лична прислуга на новата господарка. Благоуханната вана освежи Ирайн. Теси нежно подсуши кожата й и втри в нея парфюмирано масло. След това Ирайн седна пред огледалото, а Теси се зае да подреди косите й в елегантна прическа. Тя вплете в тях розови и зелени панделки и ги пусна — дълги и къдрави — да се вият около шията й и да се гушат в пазвата. Най-накрая й облече роклята и Ирайн видя, че изборът й не е бил подходящ.
Корсажът притискаше здраво стегнатата й талия. Ръкавите бяха дълги и тесни и завършваха при китките със зелени шнурчета и шевица. Деколтето беше украсено по същия начин и оттук идваше неудобството на Ирайн. Роклята беше изрязана почти до зърната на гърдите й и според нея тялото й беше изложено прекалено предизвикателно на показ.
Като се имаше предвид антипатията, която изпитваше към съпруга си, тази рокля беше неподходяща. По време на нейното боледуване той естествено беше видял много повече от това, което сега демонстрираше роклята. Ако се съдеше по факта, че размерът напълно й прилягаше, той не беше изпитвал никакъв срам и скрупули да оглежда голото й тяло. И въпреки това тя не желаеше да го възбужда допълнително с екстравагантно показване на гърдите си. Но докато Теси беше при нея, тя не можеше да се преоблече. Още повече че момичето беше положило толкова много усилия да вплете в косите й панделки в цветовете на роклята. Тя тъкмо обмисляше как би могла тактично да се измъкне от създалата се ситуация, когато Аги се върна. Това само усложни нещата.
— О, мадам, вие сте ослепително красива, като изгряващо слънце — възкликна тя възторжено.
— Роклята е много хубава — отвърна Ирайн, след като се овладя. — Но долу ми се стори малко хладно. Може би ще се чувствам по-добре, ако облека нещо друго.
— Не се притеснявайте за това, мадам. Ще ви донеса шал. — Икономката отиде до шкафа и усърдно се зае да търси, докато не намери един черен дантелен шал. Тя го донесе на Ирайн и сви рамене. — Изглежда, няма друг, мадам, а този е толкова тънък, че едва ли ще ви топли.
— Мисля, че ще ми свърши работа — отвърна Ирайн не съвсем уверено и го сложи на раменете си, прикривайки с него голотата на деколтето. Дори носна кърпичка щеше да й е от полза.
— Лорд Сакс… — Ирайн се спря, за да се поправи. — Къде е съпругът ми?
— Долу в приемната, мадам — отвърна Аги мило. — Чака ви.
При този отговор страхът завладя отново Ирайн. Тя си пое дълбоко въздух, събра цялата си смелост и напусна стаята. Високите й токчета кънтяха из тихия коридор и събуждаха приглушено ехо, когато заслиза по витите стълби. Ритмичното чаткане й напомняше за удари на барабан, предвещаващи нещастие. Когато пое по последната извивка на стълбището, тя чу бавните стъпки на мъжа си, който се приближаваше към кулата. Беше сигурна, че ще я връхлети неизбежната зла участ.