Когато Ирайн се появи иззад ъгъла, той вече беше застанал пред стълбите. Макар очите й да не можеха да проникнат през маската, тя усети погледа му да се плъзва по тялото й и да поглъща всяка подробност от тоалета й. Сърцето й не преставаше да бие диво, така че последните няколко крачки се превърнаха в изпитание за нервите й. Тя се спря пред него на последното стъпало и си помисли, че дори и така не го достига на височина. Наложи й се малко да вдигне поглед, за да зърне проблясъка на очите му през процепите на маската.
— Мадам, много сте красива. — Той повдигна ръце и бавно свали шала от раменете й. — Тъй като красотата ви не се нуждае от никаква допълнителна украса, предпочитам непретенциозността на семплата ви рокля.
Той остави шала на перилата и Ирайн съзря блясъка в очите му, когато погледът му спря на гърдите й. Тя изтърпя това само с огромно усилие на волята, потискайки инстинктивното желание да прикрие разголения си бюст от любопитния му поглед. Сърцето й биеше така силно, че тя се запита дали той не забелязва как потрепва гръдта й, но още следващият миг донесе отговор на този мълчалив въпрос.
— Елате до огъня, Ирайн — покани я той нежно. — Вие треперите.
Той отстъпи встрани и не направи опит да я докосне. Тя се отпусна на крайчеца на един стол като птица, готова да отлети при първите признаци за приближаваща опасност. Без да сваля очи от нея, лорд Сакстън наля вино в една сребърна чаша и й я подаде.
— Ще ви се отрази добре.
Ирайн се нуждаеше много от нещо, което да успокои треперещите й колене и да смекчи безпокойството й. Тя впери поглед в камината, докосвайки с устни виното, докато мълчанието помежду им не стана тягостно. Всеки път, когато погледът й се плъзваше към него, срещаше безизразната гладка маска, която я съзерцаваше безмълвно. Тя се престори, че разглежда картините, гоблените и дърворезбите, докато в действителност търсеше място, където да намери убежище от погледите му — но напразно.
Макар кожената му маска да беше съвсем гладка, без усмивка или някакво друго изражение — нещо, което би ужасило всяка булка, тя съзнаваше, че скритото под маската я плаши много повече. Преди време беше видяла един моряк, чието лице бе наполовина обезобразено от пушечен изстрел. И сега фантазията й рисуваше най-невероятни видения, докато се питаше какви ли белези оставя огънят. Не знаеше дали ще открие гладка маса от обгоряло месо, или пък дива и опустошена от белези кожа, цялата в ръбове и дупки.
Самата мисъл, че той се намира в едно и също помещение с нея, я разстройваше и тя с мъка се овладя. Дори и най-лекото движение от негова страна я изнервяше. Краката й още трепереха и заплашваха да се подкосят от страх. Ненамерила никъде спасение от погледите му, Ирайн се върна обратно при камината и се отпусна на стола си.
— Харесват ли ви покоите ви? — попита я стържещият глас, докато той й наливаше вино в чашата.
Ирайн внимателно издиша, за да смъкне част от напрежението, но колебливият й глас я издаваше:
— Те са… много хубави. Благодаря ви.
Шумът, който лорд Сакстън издаваше при дишане, се усилваше от тесните процепи, а при говор думите му звучаха чуждо и зловещо.
— Аги надмина себе си при подготовката на къщата. Ще мине още известно време, преди всичко да се оправи напълно, но все пак вече можем да се насладим на някои удобства. Трябва да ви се извиня за състоянието, в което я видяхте по-рано. Когато ви сполетя нещастието, живеех тук сам.
Тя не посмя да вдигне поглед и отвърна с тих глас:
— Аз… аз трябва да ви благодаря, че ме спасихте.
— Беше удоволствие за мен, мадам. — В режещия глас се появи топла нотка, която не можеше да остане незабелязана.
Очите на Ирайн срещнаха за миг неговите, скрити дълбоко зад маската. Но тя отмести бързо поглед, защото кръвта нахлу в бузите й. Мисълта, че му е била в ръцете, гола и безпомощна, я изпълваше с чувство на неописуем срам. Питаше се дали някога ще забрави това. Мина известно време, докато успее да потисне неудобството си и да отговори:
— Спомням си малко неща от тогава… когато ме намерихте… от болестта ми.
Той седна сковано на стола си.
— Чух лая на кучетата и така разбрах, че някой ловува из земите ми. Проследих ги и ви намерих. Донесох ви тук и останах при вас, докато дойде Аги. По това време вече нямахте температура и знаех, че състоянието ви се подобрява.
— И решихте да ме купите.
— Трябва да ви призная, мадам, че това беше изкушение, на което не успях да устоя.
Пейн мина през салона и се спря на ръба на килима, за да съобщи почтително, че масата е сложена. Лорд Сакстън се изправи и застана до стола й. Той и този път не я докосна, демонстрирайки безупречно поведение на джентълмен. Ирайн последва жеста му, мина пред него и забеляза, че беше сервирано само за един човек откъм камината.