— Сервирано е само за един, сър — смая се тя.
— Аз ще вечерям по-късно, мадам — обясни той.
Причината за неговата сдържаност беше ясна и тя му бе благодарна за решението, защото нямаше желание да го гледа как си сваля маската. Щеше да е достатъчно неприятно да понася присъствието му в спалнята и тя беше щастлива, че ще й бъде спестена гледката на белязаното му лице поне тук, на масата.
Тя повдигна полите си и се приготви да седне. Мъжът й задържа стола и след като го побутна напред, остана за един дълъг, безкраен миг зад гърба й. Ирайн се вцепени от близостта му и от усещането, че погледът му е втренчен в нея. Стори и се, че знае накъде са насочени очите му, и не смееше да погледне надолу към гърдите си или пък да се обърне. Сърцето й тупкаше в гърлото, докато той най-сетне не се отдалечи и не повлече крак с тромавата си походка, за да заеме мястото си в другия край на масата. Ирайн провери с бърз и нервен поглед деколтето си. С ужас установи, че изпод корсажа й се подава един малък розов сърп. В първия миг тя притисна смутено ръце към гърдите си и не успя да преглътне една забележка:
— Нима искате да се показвам със същото безсрамие на всеки, който пожелае да ме види, или да виня роклята за всичко?
Смехът му изсвистя през цепките на маската.
— Наистина бих предпочел, мадам, да избирате малко по-внимателно роклите си, когато имаме гости, и да запазите за моя радост по-екстравагантните от тях. В това отношение не съм особено щедър. Действително мисълта, че друг мъж получава онова, което ми принадлежи по право, не би ми била никак приятна. А останах с впечатлението, че вие нямахте предпочитания към кандидатите си. — Той направи кратка пауза и после я погледна. — Или имаше някой, когото бихте предпочели?
Ирайн отмести поглед, защото в съзнанието й веднага изплува образът на Кристофър Сатън. Но тя го прогони така бързо, както се бе появил. Мразеше го. Въпреки настойчивите си предложения той въобще не се трогна, когато я продадоха на друг. Той просто бе поискал да си получи бързо парите, след като търгът завърши. Отговорът й беше решителен и тих:
— Разбира се, че не, милорд. Никакви предпочитания.
— Добре! Следователно нямам причина да се упреквам, че съм ви отмъкнал под носа на вашия избраник. — Дочу се съскане от тих смях. — Беше толкова просто — аз или другите. Дори си мисля, мадам, че аз съм за предпочитане. — Ръкавицата му се повдигна за малко, за да подчертае аргументите му. — Да вземем например Хартфорд Нютън.
— Сивата мишка?
— Много точно определение, любов моя.
— И какво?
— Баща ви не ви ли разказа, че тридесетгодишната му жена умряла след падане по стълбите? Някои казват, че Хартфорд я е блъснал. Ако мистър Джагър не беше получил указания от мен да даде повече от всички други, сега щяхте да вечеряте като негова съпруга.
Ирайн го погледна учудено, после думите му бавно проникнаха в съзнанието й. Може би наистина животът с Хартфорд Нютън щеше да е още по-злочест, отколкото си го бе представяла, но със сигурност нямаше гаранции, че бракът с лорд Сакстън ще протече много по-добре.
— Очевидно не сте пестили време, за да опознаете колкото се може по-добре кандидатите ми? Защо?
— Просто исках да си създам представа за перспективите, които имахте, мадам, или по-точно за това, което ви отрежда баща ви. Стигнах до заключението, че аз ще съм най-добрата ви възможност.
— Ако не бяхте дали нареждания на слугите си да ме върнат обратно на баща ми, може би щях да успея да си намеря работа и щях да започна друг, спокоен и скромен живот.
— Вероятността да успеете, мадам, не беше много голяма и като джентълмен аз се чувствах отговорен за вас. Не можех да ви оставя да си отидете без придружители във време, когато едва ли можем да предвидим какви прищевки на съдбата направляват живота ни.
— Но вие бихте могли да ми помогнете да намеря работа или дори да ми дадете да върша нещо тук. Например аз готвя много добре.
— Може и да е така, любима моя, но помислете по-внимателно — ако бяхте непрестанно край мен, някой ден сдържаността ми щеше да се изчерпи. Щяхте ли тогава да ми станете любовница?
— Не, разбира се, че не, но…
— Тогава не виждам причина да коментираме повече този въпрос.
С това темата беше прекратена рязко.
Макар готвачът да беше истински майстор в занаята си, Ирайн едва се докосваше до храната. Тя ядеше много бавно, защото знаеше, че краят на вечерта, колкото и далечен да изглеждаше в този момент, със сигурност щеше да дойде прекалено бързо на нея. Предпочиташе да пие вино, но и то не успя да успокои сетивата й и да потисне ужасяващите предчувствия. Колкото и да се опитваше да отложи нещата — всичко стигна твърде скоро до своя край.