Ирайн направи няколко крачки към камината, за да сгрее леденостудените си пръсти. Гласът й се сниши до напрегнат и отчаян шепот, когато проговори:
— Чувствам се като хваната в капан лисица. Ако не искате да ми сторите нищо лошо, защо тогава го направихте? Защо ме купихте?
Маскираната глава се понадигна и тя се спаси в убежището, което й предоставяше столът. Мина известно време, докато овладее бурните си чувства и си възвърне самообладанието. Нощницата не я предпазваше много от топлината на огъня в камината или пък от очите под двата черни процепа, които я пронизваха. Тя си припомни съвсем ясно онази сутрин, когато при събуждането си се озова в същата стая, гола в леглото на господаря на замъка. Колкото и непреднамерено и безобидно да беше случилото се, бракът й бе следствие от тогавашния нещастен инцидент. Каквото и да казваше той, Ирайн беше сигурна, че този брак е дело на зъл дух, който има намерение да я унизи.
Тя рече едва чуто:
— Мисля, че ме върнахте на баща ми, защото искахте да наддавате за мен на търга. Всичко е било внимателно обмислено още от самото начало.
Кожената му ръка направи непринуден жест, подсилващ признанието му:
— Изглеждаше най-простото нещо на света. Адвокатът ми беше получил нареждания. Той трябваше да предложи най-високата цена, каквато и да беше тя. Виждате, любов моя, че сте безценна за мен.
Кокалчетата й побеляха, когато стисна здраво облегалката на стола. Бузите й усетиха топлината на огъня, но това не беше достатъчно, за да спре хлада, който се прокрадваше в сърцето й.
— Толкова ли бяхте сигурен, че ме желаете? — Тя направи плах опит да се засмее. — В края на краищата вие не знаете нищо за мен. Може би някой ден ще съжалявате за покупката, която направихте.
— Каквито и недостатъци да имате, не вярвам те с нещо да променят факта, че ви искам. — Приглушеният му смях не беше лишен от ирония. — Разбирате ли, аз се отдадох изцяло на желанието си, така ме бяхте омагьосали, че ви виждах навсякъде — в сънищата си, в мечтите, в мислите и фантазиите.
— Но защо? — объркано попита тя. — Защо точно аз?
Той отвърна учудено:
— Толкова ли не съзнавате красотата си, та не разбирате какво предизвиквате с нея?
Тя поклати трескаво глава в знак на несъгласие.
— Предлагането по време на търга не ми се стори нито особено интересно, нито пък възбуждащо. Вземете дори само Сайлъс Чамбърс. Нима парите не му бяха по-мили от ръката ми?
Ехото от щастливия смях на лорд Сакстън прозвуча във всяка фибра на мозъка й.
— Има мъже, които могат да натрупат богатства, но самите те да останат просяци. Кажете ми, любов моя, за какво ми е всичкото злато, ако не мога да задоволя с него желанията си?
Откровеността му я плени.
— И така си купихте съпруга?
— Не просто съпруга, любима Ирайн, а съпруга по мой вкус… вас! — Той бавно движеше черната си маскирана глава. — По друг начин не бих могъл да ви спечеля никога. Вие със сигурност щяхте да отхвърлите предложението ми, както отхвърлихте другите кандидати. Да не би да ми се сърдите, че съм употребил ума и богатството си, за да спечеля това, което желая?
В пристъп на безумна смелост тя вирна брадичка и го попита:
— И какво очаквате от една купена съпруга?
Той повдигна едва забележимо рамене:
— Това, което всеки мъж очаква от жена си… да му даде уют и топлота, да го слуша и да го съветва, доколкото може, както и да му роди деца, когато му дойде времето.
Тя го зяпна втрещено, без да е в състояние да скрие учудването си.
— Да не би да се съмнявате в способностите ми да създам наследници, любов моя? — попита той укоризнено.
Ирайн се извърна, защото жарка червенина заля бузите й.
— Аз… аз… не мислех, че ще искате да имате деца. Това е всичко.
— Напротив, Ирайн. Моето самоуважение се нуждае от един вид балсам и аз не мога да си представя по-голяма утеха от това, да носите в утробата си плода на моето тяло.
Колкото бързо се бе изчервила, толкова бързо сега тя пребледня.
— Искате много от мен, милорд. Преди да ме продадат на търг, се питах дали бих могла да се отдам на мъж, който ми е съвършено чужд. — Тя здраво сключи ръце, за да овладее това ужасно треперене. — Зная, че се обвързах с клетвените си слова, но ще ми е много трудно. За мен вие сте не просто един непознат. — Тя повдигна очи към празните, безизразни дупки на маската, които бяха насочени към нея. Гласът й се сниши до дрезгав шепот, когато каза: — Безкрайно се страхувам от вас.
Той стана и се изправи в светлината на огъня — едър и застрашителен. Ужасяващото му присъствие беше изпълнило цялото помещение и Ирайн го наблюдаваше със същото парализирано внимание, с което хванатата натясно мишка наблюдава промъкващата се котка. Под настойчивия му поглед тя бързо събра нощницата около врата си и се отпусна на стола. Най-сетне той се извърна. Отправи се към масата, взе кристалната гарафа и наля голяма глътка вино в чашата. С вдървена походка се върна обратно при нея.