— Пийте — настоя той със зловещ тон, но и малко отпаднало, подавайки й чашата. — Това ще успокои страха ви.
Макар че виното, което бе погълнала на вечеря, не беше успяло да притъпи болката й, Ирайн послушно посегна към чашата и я поднесе към устните си. Докато той чакаше, тя го гледаше. През главата й премина мисълта, че беше наближило времето за консумиране на брака и че той в момента я подготвя за това. За да поотдалечи малко този ужасен миг, тя отпиваше много бавно от виното. Лорд Сакстън я изчака крайно търпеливо, докато в чашата не остана нито капка, която би могла да забави неизбежното. Той пое чашата от треперещата й ръка, остави я настрани и протегна ръце, за да й помогне да стане от стола. Виното все пак й беше подействало. То по-скоро й възвърна силите и смелостта, отколкото да я успокои. Тя се отдръпна от протегнатите кожени ръце като от свита на кълбо змия и се измъкна странично от стола си. Огромното му тяло я накара болезнено да осъзнае собствената си беззащитност и безсмислието на всяка съпротива. И въпреки това тя направи крачка назад, готова да избяга, ако той се приближи.
Ръката му се отпусна и напрежението й малко спадна. Тя внимаваше да не го дразни и да не го докарва до състояние на агресивност, което щеше да я унищожи. Изнасилването не беше добро начало за нито един брак, но тя не можеше да се принуди да го допусне до себе си. Ирайн отчаяно търсеше разумни аргументи, с които би могла да го отблъсне деликатно.
В отчаянието си тя го погледна умолително и й се прииска да може да надникне зад кожената защитна бариера на маската. Но миг след това бе благодарна, че това не е възможно.
— Лорд Сакстън, дайте ми малко време да ви опозная и да се справя със страховете си. Моля ви, разберете ме — умоляваше го тя. — Имам твърдото намерение да изпълня моята част от клетвата. Само ми трябва време.
— Много добре разбирам, мадам, че външният ми вид не е особено привлекателен. — Гласът му беше изпълнен със сарказъм. — Но въпреки мнението, което може би имате, аз не съм див звяр, който ще ви приклещи в някой ъгъл, за да наложи волята си.
За Ирайн тази констатация не беше много успокоителна. В края на краищата тя знаеше, че това са само думи. Отдавна беше разбрала, че истинският характер на мъжа се проявява по-скоро в това, което върши, отколкото в това, което казва.
— И аз съм като всички останали мъже, с горе-долу същите желания и копнежи. Това, че сте тук, в тези покои, и съзнанието, че сте моя съпруга, болезнено свива сърцето ми. Тялото ми жадува да се отдаде на страстта, която вие разбудихте в него. Но аз съм готов да проявя разбиране към вашето объркване от странните обстоятелства, при които се връщате в този дом… — Той дишаше тежко и бавно, сякаш се колебаеше дали да продължи. Когато заговори отново, гласът му беше напълно сериозен. — Додето имам сили да овладявам копнежа, който разпалвате в мен, ще е достатъчно само да ми съобщите желанието си. Ще се опитам да го уважа. Искам само да ви предупредя. Макар кобилата, която купих, да не може да се обяздва, бих желал поне да се наслаждавам на прелестта и грацията й. Така ще поддържам живота на желанието си, докато вие станете готова, докато се оставите да ви води ръката ми и дадете на съпруга си пълното право, мадам. — Тъмната му ръка посочи към тежката дъбова врата на покоите й, в чиято бляскава месингова ключалка имаше ключ. — Искам да ви помоля настойчиво да не превъртате никога този ключ, нито пък да ми препречвате по какъвто и да било начин достъпа до вашите покои. Както вие ще имате пълна свобода в замъка и парковете му, така и аз бих искал да идвам и да си отивам, когато пожелая. Можете ли да приемете това?
— Да, милорд — каза тя с тих глас, готова да се съгласи на всичко, което би ускорило сбогуването му.
Той се приближи към нея, накуцвайки, и Ирайн почувства, че погледът му я обгръща с обич. Страхът от това, което щеше да последва, едва не я задуши. Кожените му ръце се доближиха, тялото й се вкочани, когато пръстите му дръпнаха връзките на нощницата й. Той я смъкна от раменете й. Нощницата прошумоля, свличайки се на пода, и остави само ефирната риза да прикрива голотата й, но ризата по-скоро подчертаваше, а не скриваше снагата й. Тънката материя прилепваше по тялото й като лек дъх. Тя излагаше на показ нежните очертания на хълбоците й, на бедрата й, гушеше се с похотлива радост в прелъстителните извивки на гърдите й.