— Няма защо да се страхувате — просъска суровият му глас, — но преди да се оттегля, бих искал да ви видя като моя жена. Разтворете ризата си и ме оставете да се насладя с очи на красотата ви.
Времето сякаш спря, защото Ирайн се поколеба. Тя искаше да му откаже тази молба, но веднага осъзна, че би било глупаво от нейна страна, ако продължава да го предизвиква, след като досега той се бе сдържал. С несигурни пръсти тя развърза връзките и застина безмълвна и трепереща, защото и ризата се свлече на пода. Не й беше възможно да издържи на празния, безизразен вид на маската, която поглъщаше с парализираща бавност всяка подробност, задържайки поглед на белите й гърди и на добре оформените й хълбоци. Тя втренчи очи в една точка и се опита да овладее все по-силното желание да изпищи от панически страх. Знаеше, че при следващото му докосване съпротивата й ще рухне и тя ще се хвърли в краката му да проси милост.
Когато той се приближи, глухият му шепот бе достатъчен, за да я накара да се отдръпне и да погледне с широко разтворени очи в неподвижната, нечовешка маска.
— Вървете в леглото, преди да сте настинали.
Поканата му я извади от вцепенението. Тя трескаво вдигна от пода ризата си и избяга като подплашена сърна в убежището на леглото. Отпусна се в меките пухени завивки и се покри с тях до брадичката. Лорд Сакстън не беше помръднал от мястото, където го бе оставила, и сякаш се бореше със себе си. Тя го наблюдаваше напрегнато. Най-после той изнесе напред крака с тежката подметка и закуцука към вратата. В стаята се възцари мълчание, когато той затвори вратата зад себе си. Остана само заглъхващият звук от отдалечаващи се стъпки, но и той беше достатъчен, за да подкопае безмилостно самообладанието на младата жена. Едновременно облекчена и отчаяна, тя притисна, хлипайки, глава към възглавниците. Ирайн не видя надвесената над нея луна и не обърна внимание на тъмнината, която нахлуваше в стаята, докато огънят догаряше под жарта в камината.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Стаята се изпълни до последното ъгълче с искряща слънчева светлина, когато Аги дръпна тежките завеси. Ирайн примигна срещу ярките лъчи, закри с ръка очите си и се сгуши в меката топлина на завивките. Разбуждаше се бавно. Още не беше готова да започне нов ден като съпруга на лорд Сакстън.
— Господарят ще дойде след малко, за да ви види, мадам — съобщи икономката с любезна, но нетърпяща възражение настойчивост. — Сигурна съм, че бихте искали да се разкрасите за него.
Ирайн издаде отрицателен стон и трескаво поклати глава под завивките. В момента би предпочела да има криви зъби и голяма брадавица на носа. Последното, което искаше, бе да спечели благоволението на лорд Сакстън — какво щастие, ако не я беше харесвал въобще. Във всеки случай не виждаше никакъв смисъл да подсилва интереса му към себе си.
— Но, мадам, побързайте вече — подканяше я Аги, — вие наистина имате лице, което не бива да криете, най-малко пък от господаря. Повярвайте ми, мадам. Някой ден ще съжалявате, че не сте се отнесли добре с него.
Ирайн отметна завивките, седна на леглото и извърна към икономката угриженото си лице.
— Аги, случайно да знаете — поде тя в пристъп на внезапен страх, — дали лорд Сакстън някога е бил агресивен?
Жената се засмя развеселена, после бавно поклати глава.
— Мъжете от рода Сакстън са известни с това, че винаги са се държали изключително нежно към жените си. Наистина не бива да се страхувате ни най-малко от него, мадам. Но ако сте умна — тя повдигна едната си вежда нагоре и погледна право в широко отворените аметистови очи, натъртвайки всяка следваща дума, — ще се отнасяте към него с подходящата вежливост и ще проявявате разбиране за нещата, които му доставят удоволствие. Той е богат мъж… по-богат от повечето останали лордове… и…
— Ха! — Ирайн се хвърли отвратена обратно в леглото. — Пет пари не давам за огромното му богатство. Винаги съм искала да имам приятен, разумен съпруг, между нас да има нежност. А не такъв, който ме плаши и ужасява дори само с присъствието си.
Беше й все едно, че говори с прислугата и че излага нетактично чувствата си на показ. В сегашното си положение не искаше да крие от никого отношението си. А ако наистина бе глупаво от нейна страна да говори откровено с тази жена, щеше да е по-добре да разбере това още в самото начало, а не цял живот да се самозаблуждава.
— Страхът ви ще отмине, мадам — окуражи я приятелски Аги Кендал, — но би трябвало винаги да изглеждате добре, за да нямате за какво да съжалявате един ден. — Тя наля вода в легена, потопи в него ленена кърпа, изстиска я и я подаде на младата си господарка. — За лицето ви, мадам, да си изтриете съня от очите.