По-късно, когато господарят на Сакстън Хол влезе с тежката си походка в стаята, всички следи от неспокойната нощ у Ирайн бяха вече заличени. Косите й бяха разресани до блясък, а самата тя носеше халат от тъмночервено кадифе, китките и слепоочията й бяха освежени с розово масло, така че тя би възхитила всеки мъж. Ирайн знаеше, че добрият й външен вид се дължи единствено на дружелюбното упорство на Аги. Икономката, доволна от резултата на своите усилия, хвърли един последен поглед на двойката, преди да се оттегли бързо, за да остави лорд Сакстън насаме с младата му жена.
— Добро утро, мадам. — Гласът прозвуча зад маската като въздишка.
Едно кратко кимване с глава засвидетелства непроменената резервираност на Ирайн.
— Милорд.
Той отвърна с незлоблива ирония:
— Струва ми се, че първата ви нощ като господарка на този дом не ви се е отразила никак зле.
Ирайн повдигна рамене.
— Теси е много сръчна… а Аги много упорита.
— Не бива да се сърдите на Аги за това, любов моя. Тя служи вярно на семейството ми и вижда във вас възможност родът да бъде продължен. Да, тя дори очаква да се заемем скоро с този въпрос.
Ирайн имаше чувството, че той се усмихва, но не можа да открие никакъв повод за неговата радост. Това беше тема, която искаше на всяка цена да избегне. Мълчанието й говореше красноречиво и тя запази хладното си, сдържано поведение. Но лорд Сакстън не се смути ни най-малко.
— Що се отнася до мен, аз нямам предпочитания. Бих се радвал и на момиченце с очите на майка си.
Ирайн отиде до тоалетната си масичка. Докато пренареждаше кристалните шишенца, тя отправи през рамо предпазлив поглед към него.
— А какво ще кажете за син, милорд? Как би изглеждал, ако прилича на баща си?
— Няма защо да се боите, любов моя. Белезите ми няма да се предадат на поколението.
Тя бавно издиша и се огледа. Усети как клетката на отчаянието се затвори около нея.
— Това ли е причината да ме купите? За да продължите рода си?
— Както ви уверих, мадам, аз ви купих на търг, защото исках да ви имам. Всичко останало е от второстепенно значение. Децата, които ще ми родите, ще са ми особено скъпи, най-вече защото вие ще сте им майка. Може би не бих обичал толкова децата на някоя друга жена. Красива моя Ирайн, вие сте жената, която ме преследваше в мислите и в мечтите ми.
— Това означава ли, че тук ще съм ваша пленница?
— И дума да не става, мадам. Мога да ви уверя, че ако искате да се разходите, ще е достатъчно само да съобщите желанието си на мен или на някой от прислугата. Ако ви се язди, в конюшните има една чистокръвна кобила с бели крака и благ нрав. Кийтс с удоволствие ще ви я оседлае. Но бих желал да ви предупредя и да ви помоля настойчиво да бъдете много внимателна, когато напускате парка на къщата. Просто заради собствената ви сигурност, мадам!
— Чух разни истории за някакви разбойници, които вилнеели тук, на север, но досега не съм ги виждала с очите си.
Ирайн си припомни бягството от порутения обор и си помисли, че онези хора едва ли бяха случайни скитници.
— Бих желал само, мадам, да не попадате никога в ръцете на хора, които са тръгнали да грабят из околността.
Ирайн го погледна изпитателно.
— А вие срещали ли сте такива, милорд?
— Мога да ви уверя, че не шотландци нападнаха Сакстън Хол. И понеже животът ми най-вероятно зависи от собствената ми предпазливост, научих се да бъда мнителен.
Под празния поглед на маската тя сведе очи и каза приглушено:
— С огромно удоволствие бих узнала защо е било подпалено това крило. Ако е било умишлено, можете ли да ми кажете каква е била целта?
— Мадам, не зная много за хората, които го сториха. Знам само, че имат силен инстинкт за оцеляване. Нахвърлят се като глутница вълци върху всичко, което ги застрашава.
— А вие застрашавате ли ги?
— Самото ми съществуване представлява заплаха за тях.
Ирайн леко сбърчи чело.
— Тогава сигурно ще се опитат отново.
Той спокойно кимна.
— Да, но няма да ме заварят неподготвен.
— Изглеждате много уверен в това.
— Мадам, от всички хора на този свят тъкмо вие би трябвало най-добре да знаете, че не оставям почти нищо на случайността.
Следващите дни се проточиха, а Ирайн не престана да изпитва ужас от лорд Сакстън. Когато той се движеше по коридорите с накуцващата си походка, Ирайн притаяваше дъх и се вслушваше тревожно. Но колкото и този шум да я изваждаше от равновесие, тя беше разбрала, че трябва да се страхува повече от тишината. Въпреки очевидната си недъгавост лорд Сакстън, изглежда, можеше да се придвижва като дух или като сянка в нощта, без да издава абсолютно никакъв шум. Трескавото й безпокойство нарастваше предимно нощем. Понякога изведнъж го откриваше в стаята си — гола, безизразна маска, втренчена в нея, зад чиято ужасна, застинала усмивка не личеше никакво човешко вълнение. Макар вратата на спалнята й да имаше масивна и здрава ключалка, Ирайн не събираше кураж да превърти ключа и с това да престъпи забраната му. Тя се опасяваше, че решението да му откаже достъп до себе си само би предизвикало яростта му и би довело до ужасно, непредсказуемо отмъщение. И така, тя нямаше никакъв друг избор, освен да се примири с неговото присъствие, независимо дали беше съвсем гола, по нощница или в официално облекло. Скоро осъзна, че няма никакво значение дали Теси е при нея. Едно леко движение на кожената му ръка бе достатъчно, за да отпрати момичето. То щеше да се отдалечи послушно и при всички случаи да остави господарката си сама на прищевките на лорда.