Когато той беше в стаята, Ирайн се измъчваше от страх и несигурност. Обещанието, което й беше дал, важеше само ако той съумееше да овладее страстта си. Но ако някой ден не успееше, тя трябваше против волята си да изпълни желанията му. Преследваше я едно видение — тя, коленичила пред него, разтърсвана от пламенни молби, които изрича с треперещи устни. Тази представа я плашеше, защото знаеше много добре, че тя ще стане реалност в мига, в който той се опита да я обладае.
Щом той излезеше, отдръпнеше се или просто станеше от стола, веднага я обземаше чувство на облекчение. Беше преживяла още една нощ, щеше да дочака и идния ден. Но в съзнанието й като крадец се спотайваше една мисъл, която не й даваше покой: рано или късно някой ден ще трябва да изпълни дълга си.
Не беше изминала и една седмица, откакто живееше в Сакстън Хол, когато Аги, внасяйки таблата със закуска, съобщи, че лорд Сакстън иска господарката да му прави компания в салона. Ирайн потвърди поканата с няколко тихи, неясно произнесени слова. Трябваше да се овладее вътрешно. Беше сигурна, че той възнамерява да говори с нея за отношенията им. Може би ще й напомни саркастично за неспазения от нея обет. Тя със свито сърце очакваше тягостните обяснения.
Докато Теси й помагаше да облече роклята и й разресваше косата, Ирайн се опитваше да потисне тревогата си. Трескаво се надяваше нещо да отвлече вниманието на мъжа й, за да осуети по този начин срещата. Мигът, в който трябваше да застане пред него, дойде обаче по-скоро, отколкото бе очаквала.
Тя се спря за миг пред вратата на големия салон, пое дълбоко дъх и се опита да се успокои. Никак не беше сигурна, че е успяла, когато влезе през арката в бърлогата на лъва. Лорд Сакстън беше застанал пред камината, облегнал ръка на един стол. Когато го доближи, Ирайн се почувства смазана от внушителния му ръст.
Макар да беше облечена в кадифена рокля, затворена високо по врата, дрехите не можаха да спрат пронизващия му поглед. За краткия си брачен живот тя беше научила, че той не пропуска възможност да я гледа и да се наслаждава на тялото й, което считаше за своя собственост. Тя се отпусна в един стол срещу неговия и се помъчи да успокои разтрепераните си крайници. Цялата й смелост се беше стопила и тя очакваше най-лошото. За да не трябва да го гледа, се зае да оправя гънките на роклята, но той се показа търпелив и накрая тя все пак вдигна поглед към гладката, втренчена в нея маска.
— Трябва да се купят някои неща в Уиркинтън, мадам — обясни той с глух, съскащ тон. — Помислих, че може би ще ви достави удоволствие да излезете на покупки. Помолих Аги да ви придружи.
— Няма ли да дойдете и вие, милорд? — попита Ирайн, неспособна да потисне радостната нотка в гласа си.
— Имам други ангажименти, които изискват присъствието ми. Няма да мога да ви придружа.
— Какво трябва да направя?
— Мадам, надявам се да прекарате деня в покупки на неща, които ви харесват — отвърна той с леко изненадан тон и положи на масата малка кожена кесия, а звукът, който тя издаде при допира с дървото, подсказа богато съдържание. — Това трябва да ви стигне за днес. Но ако харесате нещо по-скъпо и много искате да го притежавате, трябва само да уведомите Танър, който ще си отбележи и ще го вземе по-късно.
— Сигурна съм, че тази сума ще е повече от достатъчна, милорд — увери го любезно Ирайн и взе кесията.
— Не желая да ви задържам повече в такъв случай. Аги сигурно вече ви чака с нетърпение. — Той замълча за момент, преди да продължи: — Смея да се надявам, че ще проявите достатъчно деликатност да не поставяте Аги в неудобно положение…
— Какво искате да кажете, милорд? — Гласът на Ирайн издаваше недоумението й.