— Миришеш сладко като греха, малката — изсмя се той с дебелия си глас.
Изведнъж пред тях изникна висока фигура и когато погледна нагоре, Ирайн се озова пред Кристофър Сатън, който бе хванал мъжа за ръката. Ирайн затаи дъх от изненада, а морякът се огледа.
— Я виж ти! Така ли било! — процеди присмехулно през зъби той. — Един франт е хвърлил око на моята сладурана. Разкарай се и си потърси друга кукла. Тази тук е моя.
Многозначителна усмивка пробягна по хубавото лице на Кристофър, но в очите му искреше стоманен блясък.
— Ако не искаш да каниш днес приятелите си на собственото си погребение, бих ти препоръчал да пуснеш дамата колкото е възможно по-скоро, друже — предупреди го той с рязък тон. — Господарят на Сакстън Хол сигурно ще ти потърси сметка, ако се случи нещо с жена му.
Морякът слисано отпусна долната си челюст. Зяпаше го така, сякаш се чудеше, дали да вярва или не.
— Господарят на Сакстън Хол! Никога ли не си чувал за него? — попита Кристофър с възмущение.
— Никога! — отвърна нагло морякът.
— Някои го наричат „Призракът от Сакстън Хол“! — любезно обясни Кристофър. — Други казват, че бил обгорял до неузнаваемост, но бил жив. Тези истории са толкова известни в околността, че или трябва да си глух, или да не си тукашен, за да не ги чуеш. Но на твое място бих се отнасял с повече уважение към тази дама, иначе може да стане така, че много скоро да съжаляваш за постъпката си.
Морякът изведнъж побърза да се извини за грешката.
— Наистина не знаех, че тази кобилка е нечия съпруга. Исках само да се позабавлявам малко с момчетата. — Той се погрижи да пусне Ирайн отново на земята и усърдно й вдигна пакетите. — Нищо лошо не се е случило, нали виждате!
— Ако наистина е така, лорд Сакстън може би ще прояви разбиране. — Кристофър повдигна учудено вежда и заоглежда Ирайн от глава до пети. Тя се изчерви. — Мисля, че не ви стои зле. — Той й подаде галантно ръката си. — Мадам, разрешете да ви предложа защита от тази шайка разбойници и да ви придружа до някое сигурно място.
Без да обръща внимание на предложението му, Ирайн мина със скована походка през групата тъпо зяпащи моряци и проститутки, които се отдръпнаха, за да й сторят път. Кристофър я последва, небрежно потупвайки с камшик ботуша си, като наблюдаваше възмутеното полюшване на полите й. По лицето му пробягна доволна усмивка. Той ускори крачка, настигна я и се опита да върви заедно с нея въпреки забързания й, ядосан ход.
— Колко сте нахален! — смъмри го тя и му хвърли поглед, изпълнен с негодувание.
— Какво говорите, мадам! — Тонът му поставяше под съмнение твърдението й, но очите му искряха развеселени.
— Да разпространявате такива безогледни лъжи за съпруга ми! — укори го тя и се спря, за да може да си подреди пакетите.
— Ще разрешите ли да ви помогна? — любезно й предложи той.
— Разбира се, че не! — отговори тя троснато и ядно се извърна, но в следващия миг изтърва един от по-малките пакети.
Кристофър ловко го улови. Той любопитно го поднесе към носа си и после отправи към нея въпросителен поглед:
— Парфюм за дамата?
Ирайн го изтръгна от ръката му.
— Подправки за кухнята… ако наистина ви интересува, мистър Сатън.
— Това ме успокоява — отвърна той. — Миризмата е доста остра и по нищо не прилича на обичайното ви благоухание.
— Говорехме за съпруга ми — припомни му Ирайн рязко.
— Да, разбира се. Достатъчно е само да се спомене името му и тръпки на ужас полазват гърба и на най-разпалените.
— А на вас ви доставя удоволствие да наливате масло в огъня с вашите глупави брътвежи за привидения и дяволи.
— Исках само да стресна моряка, за да ви пусне. Не беше нужно да стигаме до бой. Вече си спечелих вашето неодобрение, когато се защитих от брат ви, и за да не навредя още повече на репутацията си, реших този път да опитам с предупреждение и любезни думи. Лошо ли постъпих? По-приятно ли щеше да ви бъде, ако бях изпратил нещастника на оня свят?
— Естествено, че не! — възкликна раздразнено Ирайн.
Развеселен от нейното объркване, Кристофър я подразни отново:
— Моля коленопреклонно за извинение, че не изиграх ролята на смелия защитник и не се бих за вас с оръжие в ръка! — Той се огледа, сякаш търсеше някого. — Мислех, че мъжът ви ще ви държи изкъсо. Къде е той всъщност?
— Той… не дойде с мен — заекна Ирайн.
— Така ли? — Гласът на Кристофър не прикри обзелата го надежда, когато се обърна и я погледна.
— Трябваше да се заеме с някакви сделки — побърза да обясни Ирайн.
— Смея ли да предположа, че сте дошла дотук без придружител?
— Аги… искам да кажа, нашата икономка ме придружава. — Ирайн сведе поглед, после се заоглежда по улицата, защото не изпитваше никакво желание да срещне точно сега топлия и весел блясък на сивозелените му очи. — Трябва да е тук някъде.